Постави се на мястото на елфите. Безсмъртен си. Времето не те интересува, знаеш, че ще живееш вечно. Или почти. Но не. Интересува те всъщност. Представи си как около теб всичко се променя, умира. Любимите ти места изчезват, любимите ти гори, биват изсечени. Реки пресъхват. Би ли понесъл това? Аз се съмнявам. Поне аз не бих. Те се стремят да запазят всичко, което обичат просто. Желаят да се безсмъртни във времето и обстановката в която са се родили и израстнали.
Нима хобитите също са с такива "себедеструктивни" наклонности, като обичат спокойствието? Едва ли. Те дори са в по-добра позиция. Защото това което преживяват го преживяват истински. Чисто и просто защото знаят, че намя да го опитат пак. Защото знаят, че всеки момент им е последен.
И все пак...
Проклятието на елфите е безсмъртието им, не тяхното желание да запазят нещата такива, каквито са. В краткия живот на човек, хобит не могат да се случат чак толкова много неща, които да иска да промени.

Kneel to no living man!