Разлики между:

1) "клетва <-> договор" - първото предполага наличие на лично достойнство и чест. Второто може да бъде завъртяно по безброй начини в зависимост от лукавостта на сключващите го, като разликата между двете е очевидна и в художествената литература, и в реалността - включая договорката българи-славяни, като тя не е прецедент в световната история,където също все пак е имало разбирания за чест и достойнство.
- Не, не е по-лесно. Морални причини, нравствени, политически и тн. В повечето случаи късането на хартийка води до неприятности за много повече хора.
- Писмеността не са я имали само нуменорците, а също и елфите и онези, които поддържат връзки с тях. На роханците проблемът им е, че не вярват на елфите и не се "цивилизоват" от тях. Явно Кирион е хитър управник, щом се е съобразил с тази особеност на роханците. А наличието на писмен документ в разбранията на хората в реалността е признак за цивилизованост и официалност на станалото.
(Тук би следвало да има някои разсъждения на тема "Морални падения на уж цивилизованите народи, води ли цивилизоваността до нравствен упадък и дали "нецивилизованите" народи всъщност не са по-цивилизовани от цивилизованите" (да живее тавтологията!), но тъй като нямам еднозначен отговор на този въпрос, а и заради една особа от женски пол, която може да намери повод да ми връща за отколешни спорове(), няма да ги има.)

2) Съветът на Елронд не е политическо събиране все пак, защото освен Леголас и Гимли други представители на държава/владение/територия с ясно характеризирано управление няма. А Боромир не е там заради съвета и не е заминал в ролята официален представител/посланик на Гондор.
Гандалф чий посланик е, при условие че не действа от ничие конкретно име?

3) Саурон и Ангмар борят ли се за територии в смисъла, в който го правят например испанци, англичани и тн. "колонизатори"? Тяхната експанзия по-скоро отново се родее с легендарните такива, основаващи се на омраза и лични отношения. И извини ме, ама нашествията на истерлинги, балхоти, колесничари и тн. по-скоро приличат на варварските нашествия от Великото преселение на народите (хуни, готи и тн.), а там не става дума за политика.

А с последния абзац потвърждаваш тезите на всички останали. "Няма вечни приятели, има вечни интереси" - реалност. В Толкине обратното. Няма нужда от политика при това положение. Това е.

П.С. Сетих се обаче, че има още едно нещо, наподобяващо преговори - Устата на Саурон преди последната битка. Обаче него го възприемам по-скоро като опит за смачкване морала на съюзниците, а не като истински преговори.

No one remembers the singer. The song remains.