Край Морето, край Морето,
там в лагуната, където
есента е разпиляна,
като пяна, като пяна...

Там, където хлад избистря
всяка капка, като бисер
и тъга струи в мъглите
под скалите, под скалите...

Там, под зноя на прибоя,
зад стените на покоя,
стъпките и, като в бездна
глухо чезнат, глухо чезнат...

Ах, каква ли мисъл смела
към брега я е повела...,
но душата що да стори,
щом скръбта и проговори?

И защо ли, ах, защо ли,
на Морето тя се моли,
без стенания и вопли,
в свойте пазви да я стопли?

В сън снагата и се люшва
над брега, в скалите сгушен
и студената му ласка
все към бездната я тласка...

За да чака, за да чака,
докато се слее с мрака,
на ръба на битието,
край Морето, край Морето...

__________________________________



Не знам кога наистина ще ми дойде мисъл да пусна и по-ведрите, но засега сме на тази вълна, а и това ми е от любимите. :))

П.П. Случайно погледнах и видях, че в първото стихотворение съм объркал и съм написал "недвойнствена двойнственост" вместо "невойнствена двойнственост".

П.П.П. Strider, защо е тази метаморфоза?

Imagine...!

Редактирано от Seaborn на 30.06.04 02:50.