Те така са и замисляни. Доколкото помня, Толкин сам беше казвал - дайте ми име и ще ви изградя персонаж.

В тоя дух, най ми харесва при имената тенденцията да се променят с времето и според героя, отразявайки го.

Имената (целия им език!) на ентите кефят най-много като замисъл. Абсолютно любими.
Андруил. Значението му е идеално, препращащо към какви ли не еветнуални легенди... И ролята му, разбира се. И Билбовото стихче :Р
Ниенор / Ниниел. Пак промяна, все благозвучна и отразяваща иронично съдбата на героинята.
Симбелмине. И звученето, и символиката.... :)
Минас Итил, на латиница дори повече.
Тилион.
Нессамелда.

...бе, много са...

Може да не е от книгите, но Мелиндор още от преди да знам какво означава ми хареса много :)
Наприличва на едно, което измислихме с една съученичка - Манделор. Ползвахме го като име на измислен свят, чиято история и география измисляхме при скучен час.
Сега му е времето да питам говорещите елфически дали нещо означава?

"Доказано е
че Вселената се разширява
Следователно
ниe се отдалечаваме
взаимно"