ееех, мани, да бяха бързи въпросите....

Дай да напиша кратки отговори, че съм гладен....


2. Така че злото така или иначе заглъхва - както и доброто

имам предвид следното -
Първоначалното разделение е на 2 - валарова част и мелкорова част. Условно ги разделяме на добро и зло. Съответно те са две величини, две сили, оформили самата Срда. Две енергии, две магии, две КАКВОТО си щат. Две. Различни.
Да, ама.....
Те са вложената сила на първите изобретения (така да ги наречем) на Еру. И оформят света. След което му придават физическо измерение.
Но света се развива.
В предишния постинг исках да кажа, че не съм сигурен дали "песента" е свързана със статична картина, даден кадър от арда, или с цялостното й развитие. Ако второто, добре, приемам всичко казано, но защо ли си мисля, че песента дава само началната, стартова позиция на света? И после чедата й имат свободна воля. Донякъде. И света не е изцяло предопределен.

А в неизцяловото предопределение (т.е. и съдба, но и собствена воля) виждам следното - всичко тръгва да се развива, да деградира, да се променя. Но постепенно.
Теза, която харесвам е, че валарите са обвързани със стартовата позиция на Арда. Че там намират силата си. Че след като ссветът поема по пътя си, те стават по-малко и по-малко вездесъщи. Това си личи отчасти по това, че Явана не можа да създад нови две дървета, по оттеглянето на валарите (отчасти) от самият свят, от факта, че разните раси творят и създават НОВИ неща без валарско участие... но отслабването на първоначалните енергии виждам най-ясно в Мелкор. А после в саурон. Силата отслабва. Магията потъва в забвение. Май беше казано в прав текст, но и да не е, на мен така ми се струва.

Такаааа.... аз приемам "доброто" и "злото" не за самите енергии, а са основни качества, квантови числа ако щете. В смисъл, и мелкор и амнве (примерно) ползват енергия, с еднаква сила, но тая на мелкор е мелкорна а тая на манве е манвена. Тъй като мелкор е първоизточника на цялото зло и то става чрез енергията му, можем да кажем, че тая бна манве е добра, щото той пък прави не-лоши неща.

В началото на света разделението добро/зло заема цялото мироздание и не оставя място за остатък.

Само че после се появяват и чадата.
Те също познават добро и зло. Само че имат други си представи за него. В смисъл, никой не изисква от тях да викат : "о, аа, колко як орел, той е добър!" или "лош лед, лош". Техните енергии, които влагат в света, са си техни - както и валарските са били, но тях ги разделям на добри и лоши, а новите ги наричам свободни.....

И с твърдението си ("Така че злото така или иначе заглъхва - както и доброто") имах предвид не че самите добро и зо зачезват, а че това става с първоначалните енергии, вложени в самото създаване - защото валарите не са единствените, които творят свят. А колкото повече творят и другите раси, толкова повече отслабва силата на самите валари, защото връзката им с арда отслабва. Скоро това няма да е техен свят, а свят на елфи, хора, джуджета.... е, поне на тази част от тях, която е обвързана силно с арда :)
И коато хората станат достатъчно много, първоначалните добро и зло няма да ги има, ще се заглухнали - ще има само свободен избор, равенство, братсвто, комунизъм и пица на парче

(според мен валарите нямат свободна воля в смисъла, който ние влагаме, защото мисълтта им създава реалности. Това само по себе си е достатъчно, за да не можеш да оцениш реалността като такава и да си изградиш нравствено-етична идея. Ама толкин е на друго мнение... май)



Колкото до първият ти въпрос (умирам от глад малеее) :

Лечимо значи точно това, което казах. Външните добро и зло са присъщи само на света на толкин. Външни - това е когато самият свят излъчва доброст или злодизъм. Погледнете лориен! А после разглдайте мордор. Добро и зло като универсални характеристики. А в по-късните епохи, когато мелкор го няма, а другите валари са се отрязали от света : злото е вътре в живите същества, тяхно свойство - и резултат на техния избор, желания или идеи. Зло и добро подвластни на индивида, а не налагащи чужда воля. Та това имах предвид с лечими - на арда постепенно злото и доброто отиват в главите на съществата. В баланс, може би. Или чрез неутрализация. Може да съществува и отсъствие както на добор, така и зло. Защо не? Те ще се превърант само в абстрактни идеи. Само в ... спомен. Който при някои бива съживен, но при други - не. Като на земята. Малцина са злодеи и светии. Останалите са просто хора.... не смесващи добро и зло, а живеещи без тях.

21:34:33 dragonfly: predstavq6 li si-Galadriel e ymrqla, 6toto e bila 150 kg...