Струва ми се обаче че тук започвате да намесвате нещо,което хм...не е свързано с книгата.Ако сте я чели за задълбочено сигурно сте забелязали,че Саруман въобще не е "марионетка" в ръцете на Саурон.Отначало първият се подзмазва на втория,но после,когато събира сили си слага картите на масата и казва "До тук бях".От моя гледна точка нито Саурон е толкова тъп,че да не съзре предателството на Саруман,нито пък Саруман е толкова пропаднал,че да бъде играчка в ръцете на мрачния господар.

Второ-Саруман луд?Не бих казала.Той е бил десетки пъти по-мъдър от Саурон и ако си е имал дрънкулка предполагам че е щял да го победи.Луд не е точната дума,разкриваща състоянието му.По-скоро заслепен в стремежа към власт.Напълно съм съгласна с твърдението ти,че той не е имал на кого да разчита...а и е имал и злочестието(за бъдещ мрачен властелин) да познава доста от близо Гандалф и съдружие(белия съвет) и да бъде смятан дълго време от тях за доверен и мъдър съветник...Признайте си,от такава паплач отърване няма.

Но поне за едно нещо Саурон и Моргот заслужават уважение повече от Саруман(а,не е само едно ама сега него ще кажа)-те са си отишли с достойнство,в страдания(да гледаш некъв си хобит да се гаври с единствения си е направо мъчение) и без шанс да сбъднат така великите си стремежи.Но от друго страна Саруман не е получил този шанс,затова не можем да го виним

А и...В Саруман не е имало зло...предателство,алчност,ненавист,презрение,страх,лудост ако щете-ДА.Но не и зло.Не и такова каквото е било при Саурон и Моргот.

Надеждата съществува,но само за тези,които я имат,които вярват в нея и които не страдат.