Докато аз четох Перумов в един момент имах чувството, че той просто се чуди какво да прави и пише пълни безсмислици. Докато го четох не бях преселена в Средната земя, а в някое мъгливо руско селце, в което се чудят с какво да се захванат. Може би единственото хубаво нещо от неговите книги(защото те се оказаха отчайващо голям брой и доколкото четох в някакъв сайт продължава да пише и да се гаври със Средната земя или поне така му се искало)беше началото в Графството т.е. първите 20тина страници с Фолко. Оттам нататък всичко замира и става безумно блудкаво.
А между другото като стана въпрос за "признанията" на мистър Ник, New York Times пише, че това е най-доброто продължение на Властелина правено някога. Явно мистър американеца дори не знае за каква глупост става дума.
Питах това за продължението, защото от година пиша такова на Властелина. Да не съм много самоуверена, но смятам, че е оригинално.
Не ми се иска да знам какво е било в главата на Толкин в един момент, защото моята е...не е за разправяне.
Peace!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите