"Пръсти на ръката на Мелкор”

В Източниците много често се твърди че “орките, дълго време живели в непосредствена близост и под наблюдението на Моргот – в гарнизонните крепости или във военните части, действали подобно на стадо, едновременно, като един разум, подчинявайки се на командите му дори ако е изискано да се самопожертват” и “... когато Моргот бил окончателно победен и изгонен от света, станало ясно, че орките които били напълно погълнати от волята му, станали напълно безпомощни, нито се опитвали да се бият, нито да бягат и скоро измрели или завършили живота си със самоубийство.”
По аналогичен начин се описват отношенията орки – Саурон. “както когато загине тлъстата твар, управляваща своите поданици от центъра на пъплещия мравуняк, мравките се разбягват накъдето видят, без цел и смисъл, крият се по ъглите, отслабват и умират, така и хранениците на Саурон – орки, троли, поробени чрез магия зверове се разбягаха без път и посока с вой. Едни хвърлиха меча, други се хвърлиха в пропаст, останалите потърсиха убежище под земята в тъмни убежища ...”.

Това са текстове тип – обобщения, които наблюдаваме на много места в Източника. Но там се срещат и други факти, които ще разгледаме сега за да открием едно крупно противоречие.

Ще започнем разглеждането с личните впечатления на хобитите от ВП. Те съдържат най-вече описания на различни конфликти между групите орки, като особено любопитен е по-специално боят между отрядите на Шаграт и Горбаг в Кирит-Унгол (ВП, VI-1) . За по-лесно можем да предположим, че тези събития се дължат на раздвоение в личността на Саурон или да допуснем, че все пак орките са действали напълно самостоятелно.

Поддръжниците на версията, че Саурон е контролирал нещата лично ще отговорят, че той се е занимавал само с най-важните неща по текущите планове. Но този вариант не издържа дълго на критика.

Да разгледаме действията на от отряда на Гришнак. Той е изпратен от Саурон да прихване отряда на Задругата. Важността на тази мисия е извън всяко съмнение т.е. би трябвало да се контролира пряко.
В битката при Парт Гален Боромир е бил убит от стрели като преди да умре успява да убие “не по-малко от двадесет орки”. Разбираемо е, че орките са могли да убият Боромир и без да влизат в ръкопашен бой с него както са направили по-късно със стрелите. Допускаме, че орките все пак са се опитвали безуспешно да хванат Боромир жив, но с напредването на времето са се отказали и са минали на плана: “Трепи го тоя, гепи дребосите”.

Ако имаше нещо вярно в “прякото” влияние на волята на Саурон то тази битка би имала следния сценарии: или Боромир щеше да бъде разстрелян без церемонии, или влизайки в ръкопашен бой орките щяха да измрат до последния, но да изпълнят поставената от Саурон задача.
Като край на въпроса за взаимоотношенията на Саурон с орките ще прибавим още два епизода от историята на Средната земя.

Първият, в хронологичен ред е сражението, при което умира Исилдур. Отрядът орки, с който той се сражава изглежда напълно боеспособен макар, че от “обезтелесяването” на Саурон са минали три години.
Второ за действията на северната армия след “изчезването” на Саурон, Келеборн минава през Андуин и завзема Дол Гудур, но не без бой, което предполага наличието на боеспособни части там.

И така, тезата за прякото управление на Саурон над орките е фактологично невярна. Сега да разгледаме аналогичното твърдение спрямо Мелкор.

Някои факти от Първата епоха косвено потвърждават този факт – например убийството на Гелемир от Нарготронд. Но има редица други факти, които пряко го отричат.
Четем:
- Отрядът орки, оглавен от балрог, бил напълно унищожен от бегълците от Гондолин и “нямало кой да съобщи на Мрачния Властелин за това, че някой се е спасил от Гондолин. Той разбира се разбрал за това значително по-късно” С, гл.23). Очевидно, е че ако Мелкор управляваше орките “пряко” той щеше да знае за тези събития незабавно.

По-горе бе изписан цитат, който описваше смъртта на орките освободени от волята на Мелкор, но ето че съдбата им не е точно такава: “ но след като Ангбанд бил унищожен, пълчища орки, търсейки убежище, побягнали на изток – добре въоръжени жестоки и яростни, не знаещи задръжка в нападение – макар сега да нямали господар или дори върховен вожд”.

They laugh on me because I’m different, I laugh on them because they are all the same.