ЗА ПРОИЗХОДА НА ТОМ БОМБАДИЛ И ЗЛАТОРОНКА

Ели Семерджиева

Благодарение на оригиналното си въображение и блестящия си литературен талант, Джон Р.Р.Толкин запали искрата на интереса към фантастичните легенди за миналото на света у хиляди и хиляди читатели. Смесвайки преданията от митологията на северноевропейските народи за богове,елфи, джуджета, гоблини и други митични създания в своя собствена интерпретация, Толкин дори създаде езици, азбуки и картография на своя свят - Средната земя в западните й предели.

Тъй като Толкин остави отворени основните сюжетни линии в своето творчество, днес многобройните негови почитатели, изпитващи носталгия след края на Войната за пръстена, правят опити да доразвиват сюжетите, да доизмислят или интерпретират факти, събития и личности. Смятам, че никой няма право да "пипа" оригиналното Толкиново повествование и герои, за сметка на което можем да допълваме според въображението си определени случки и обстоятелства, които той е споменал бегло и странично или не е развил в единен текст и които не влизат в противоречие с цялостния му замисъл. Също и да тълкуваме в случаите, когато липсва яснота и пълнота в обясненията на фактите. Още повече, както посочва неговия син Кристофър Толкин, под чиято редакция излизат "Силмарилион" и "Недовършени предания" като цялостни повествования, в не малко случаи, баща му си противоречи в описанията на едни и същи събития и личности, или е променял първоначалните варианти на текстовете или е оставил няколко текста за едно отделно събитие с много поправки и дори нечетлив почерк.

След този дълъг увод, преминавам към основния въпрос на настоящото есе - опита да разгледам фигурите на двама от страничните герои във "Властелинът на пръстените" - Том Бомбадил и неговата другарка - Златоронка, щерка на Реката. По-точно, да се опитам да обоснова предположенията си за техния произход. Нещо, за което Толкин не дава специално обяснение, защото е решил това да бъде една мистериозна енигма, която читателя сам да разгадава. Именно поради неяснотата по въпроса кои и какви са Том Бомбадил и Златоронка, а за мен и поради пренебрегването и малка им роля в събитията от Войната за пръстена, техните персонажи ме очароват, предизвиквайки неподправения ми интерес и давайки ми възможност да развихря фантазията и гадателските си способности.

Двата въпроса, на които се опитвам да отговоря са:
Маяр ли е Том Бомбадил и каква е Златоронка?

Фактологическата база, на която изцяло се опирам са оригиналните текстове на Толкин, преведени на български. Само на почерпените от тях факти и нищо друго ще се опитам да защита тезата си, че Том Бомбадил е Маяр и да изкажа две версии за възможния произход на Златоронка. Предположението, че Бомбадил е Маяр е най-често срещаното в анализите на изследователите на Толкиновото творчество. То е най-оправдано и най-доказуемо, въпреки съмненията, които не отпаднат напълно. Аз се присъединявам изцяло към този вариант. Относно Златоронка липсват достотъчно факти, затова ще разгледам две основни възможности за произхода й. Информацията и доказателствата си черпя от всички текстове, в които става въпрос за Том Бомбадил и Златоронка, като при цитирането им ще използвам номерата в скоби както следва :


"Властелинът на пръстените" - превод от Любомир Николов, 1991г.

част първа - "Задругата на пръстена"
книга първа - шеста глава - "Старата гора" - /1/
седма глава - "В къщата на Том Бомбадил" - /2/
осма глава - "Мъгла по Могилните ридове" - /3/
книга втора - втора глава - "Съветът на Елронд" - /4/

част трета - "Завръщането на краля"
книга шеста - седма глава - "Към дома" - /5/


"Опасното кралство" - превод от Невена Кръстева, 2002г.

- две поеми за Том Бомбадил, създадени от хобити от Фуков край:

"Приключенията на Том Бомбадил" - /6/
"Бомбадил пътува с лодка" - /7/


Относно Маярите

В началото ще очертая образа на Маярите. Във “Валакуента” – съставен текст от “Силмарилион”, Маярите са представени като “други духове, чието битие също започвало още преди света, ала били от по-нисък ранг” от Валарите. В добавка е написано, че те са поданици, слуги и помощници на Валарите, а също и че малко от тях са били познати, защото “Маярите рядко посещават Средната земя във форма, зрима за елфи и хора”.

Една от известните Маяри е Мелиан. Тя дълго обитавала Валинор, но с пробуждането на елфите отишла в Средната земя, “за да изпълни предутринното безмълвие със звънка песен и с гласовете на своите птици”, както е казано в главата “За Тингол и Мелиан” на “Силмарилион”. Там тя срещнала елфическия крал Тингол и останала да живее с него до края на живота му като кралица, възприемайки елфически телесен облик. В този си облик, “оковите на плътта я обвързали с Арда”, пише в главата “За гибелта на Дориат”. Чрез него тя родила дъщеря си, а също и придобила известна власт над земята, създавайки Пояса на Мелиан, който предпазвал Дориат от нашествие. Но след смърта на Тингол, тя загубила силата си да поддържа Пояса и много скоро след това изчезнала от Средната земя, за да се завърне във Валинор. Толкин не споменава, дали Мелиан е била пратена в Средната земя от Валиерите, на които е служела. Така изглежда, че тя е отишла там по собствено желание, както и по своя воля е станала съпруга на елф. А от този факт следва, че е бил възможен съюз между Маяр в човекоподобен образ и елф, както и че от такъв съюз са могли да се появят деца.

Саурон също е бил Маяр - от свитата на Ауле, но още в самото начало е привлечен от Моргот и се превръща в негов главен васал. След първото пленяване на Моргот, Саурон изчезва, но не е пребивавал в Аман. Изглежда дълго се е спотайвал, очаквайки завръщането на господоря си. След Войната на гнева, Саурон заема мястото на Моргот като превъплъщение на злото в Средната земя и започва да се разпорежда сам като властелин. Така както Моргот някога е бил най-могъщият Валар, защото силата на злото е всепроникваща, така и Саурон е могъщ. Така, както срещу Моргот е трябвало да се изправят всички Валари заедно с помощниците си, така и срещу Саурон могат да се преборят само обединените усилия на равностойни нему - други Маяри и част от обитателите на Средната земя.

Много интересна и ценна е информацията, която може да бъде извлечена от главата “Истарите” в “Недовършени предания”. Там Толкин недвусмислено посочва, “че те [Истарите] всички са били Маяри”. А Маярите са духове, притежаващи способността да се превъплащават в човешки/елфически облик. Истарите са били поне петима на брой – Олорин / Гандалф Сивия, Курумо-Курунир / Саруман Белия, Айвендил / Радагаст Кафявия и още двама сини Истари – Алатар и Паландо, отишли на изток и които нямат никакво участие в събитята, описани от Толкин. Но изглежда, че и Маярите подобно на Валарите са различни по сила и могъщество, някои са главни, а други – второстепенни. Така че, още при пристигането на Истарите става ясно, че главният от тях т.е. “по-високопоставен във Валинор” е Курумо, следван от Олорин, докато Айвендил “е представен като личност с далеч по-малко сила и мъдрост”. От тук излиза, че силата и могъществото при различните Маяри могат да варират значително в неясни граници. Истарите са пратени специално с мисия от Валарите да помагат на елфите и хората в борбата им срещу Саурон, също Маяр по произход. Но самият Манве на съвета на Валарите предупреждава бъдещите пратеници, че възприемането на “телесни одежди та да застанат на равна нога с елфи и люде” ще ги отслаби и ще станат податливи на страсти, страхове и тревоги /докато очевидно във Валинор те не са им подвластни/. Освен това, за да могат да общуват с обитателите на Средната земя и да изпълнят мисията си, те трябвало да се откажат от част от изначалната си сила, тъй като “им било забранено да отвръщат на мощта му [на Саурон] с мощ или да търсят власт над елфи и люде чрез сила и страх”. Но “всеки бил свободен да върши каквото желае при тази мисия” и “не се очаквало да действат заедно”. Добре известно е как всеки от тях по различен начин се справя с мисията си. Единствен Гандалф последователно я отстоява и усилията му се увенчават с успех; Саруман изменя, проваля се и е низвергнат; не става ясно дали Радагаст се отклонява от нея или възможностите му не позволяват по-съществен принос, а за сините Истари нищо не се знае със сигурност, тъй като те отсъстват от повествованието. Споменава се също, че Истарите не се променяли и не умирали, а само остарявали бавно. Били са високи, като Гандалф е бил по-нисък и изглеждал по-състарен от останалите.



Кой е Том Бомбадил?

Това е въпросът, който интригува Фродо и спътниците му още от момента, в който за пръв път виждат Бомбадил: “...пред тях се появи човек или поне така им се стори”/1/. Бомбадил е едър за хобит, но по-нисък от човек, с “дълга кестенява брада, очите му бяха ясносини, а лицето му – червено като зряла ябълка и набраздено от стотици весели бръчици”/1/. По-късно, на въпроса на Фродо кой е, Златоронка просто казва – “Той.... Такъв си е, какъвто го видяхте, Стопанин на гори, води и хълмове”/2/. На зададения му лично въпрос, Том отговаря: “... аз съм стар. Първородният, това съм аз”/2/. А ето как го описва Елронд: “...бях забравил за Бомбадил, ако наистина това е същият, който в древни времена бродеше из гори и хълмове и дори тогава бе от старите по-стар. Тогава не го наричаха така. Ярвен Бен-адар бе името му, най-стар и без баща. Но оттогава други народи са му дали още много имена: джуджетата – Форн, Северните хора – Оралд.....Странно същество е той...”/4/. В бележка под линия относно двете поеми за Бомбадил, Толкин обяснява, че те очевидно идват от Фуков край, понеже показват доста знания, невъзможни за хобити, които не живеят в близост до Старата гора и че името Том Бомбадил е фуковско по форма, т.е. с това име изглежда са го нарекли хобитите от Фуков край, които явно са го познавали.

Наричайки Том Бомбадил Стопанин*, Златоронка посочва, че Старата гора не му принадлежи и всичко, което расте там принадлежи единствено на себе си. Тя не споменава дали Том се грижи по някакъв начин за гората. Излиза, че той е Стопанин, защото никой не го е хванал, докато броди из нея, т.е. той е неподатлив на силите в Старата гора и може да ги контролира, когато му се наложи. Бомбадил се стреми единствено към познание за съществата и нещата и силното му любопитство се изчерпва само с това. Той “знаеше толкова много и тъй лукаво разпитваше, че без да се усети, Фродо му разправи......много повече отколкото дори на Гандалф”/2/. Весел и добронамерен, жизнерадостен песнопоец, Том не цели да подчинява или да се налага над другите, нито да им се меси в работите. Той например нарича кончето си “моят четириног приятел”/3/, като добавя, че рядко го язди и обикновено го оставя да броди на воля.

Възраст. Както твърденията на самия Бомбадил, така и свидетелствата на тези, които го познават, сочат, че той наистина е много стар. В разказа си пред хобитите, той посочва нещо много важно: “Том бе тук преди реката и дърветата; Том помни първата капка дъжд и първия жълъд”/2/. Той е видял похода на елфите на запад и помни времената преди първия изгрев на слънцето и луната. Всичко, което разказва на хобитите, връщайки се далеч назад във времето, идва от неговия личен опит. Като отговор на въпроса за самоличността си, Бомбадил дава своята възраст. Възрастта измества произхода на Бомбадил. Както знаем от “Силмарилион”, от всички същества обитаващити Арда, Валарите и Маярите са най-древни. Те са дошли още преди началото на дните. Оформили са Арда. Борили са се срещу Моргот в отминалите епохи и са съграждали наново света от развалините на войните. Освен това се знае, че преди да изградят Валинор, Валарите са живеели в Средната земя. След като Моргот унищожава двата Светилника, те се преместват в Аман, напускайки опустошената Средна земя. И наново започват да сътворяват нейния облик и да я заселват с живот. Мисля, че можем да отнесем присъствието на Том Бомбадил в Средната земя към онези времена. Това трябва да е обяснението защо помни първата капка дъжд. В “Силмарилион” е казано, че в Арда са пристигнали и много други духове, освен поименно споменатите. Може би той е необвързан Маяр, останал в Средната земя преди създаването на Валинор и никога не стъпил там. Може да е бил в Аман, но след първата война срещу Моргот да не се е върнал обратно. Може много отдавна да е бил изпратен по някаква причина от Валарите и да се е установил за постоянно в Средната земя. Може и по собствено желание да се е заселил там и изглежда тогава е бил ако не първия, то поне едно от първите същества. Откъсвайки се от другите Маяри и Валарите, той е станал “независим”, служейки само на себе си и водейки свой собствен живот, без да е подопечен на някой Валар. Вероятно това е и обяснението за неговата добронамерена неутралност спрямо събитията, описани във “Властелинът”. Том Бомбадил не е пратен от някого с мисия, борбата срещу Саурон не е негова и пряко не го засяга. Във всеки случай, ако прием думите му, че е бил тук преди реката и дърветата, то той не може да е някой от духовете, които Явана праща, за да пазят горите, когато се събуждат първите елфи.
Сила. За могъществото на Бомбадил може да се каже много. На първо място стои примерът с Пръстена. Той не влияе на Том при положение, че изкушава всеки друг, включително Истарите: Гандалф се страхува да го вземе, а Саруман страстно желае да го отнеме. Надявайки го на върха на пръста си, Том не изчезва. Обратно, изчезва самия Пръстен, когато той го подхвърля; за да го върне само след миг на смаяния Фродо. Когато Фродо си слага пръстена, става невидим за другарите си, но не и за Том Бомбадил. Всичко това е твърде необичайно, защото все пак става въпрос за Всевластния Пръстен, с вградената в него голяма мощ на Мрачния Властелин. Но от друга страна, Бомбадил не може да контролира Пръстена и според елфа Галдор “няма в него сила да устои на Врага освен ако в самата земя има такава сила”/4/. Но със сигурност, в рамките на Старата гора и границите на своята област, които Бомбадил сам е поставил, той изглежда неуязвим. “Той сам си е владетел”, казва Гандалф/4/. “Той не знае що е страх”, според Златоронка/2/. Най-харатерната черта на неговата сила е, че когато пожелае нещо императивно, другите му се “подчиняват”. Така, за своя изненада, Фродо незабавно му дава Пръстена, когато Том пожелава да го разгледа. Фродо и Сам спират като заковани, след като той вдига ръка при тяхната среща. Върбалан освобождава пленените Мери и Пипин, след като Том му заповядва. Могилната твар изчезва с вой, когато той й изпява песен за това. Хобитите се събуждат веднага, след като ги е призовал със заповеден глас. Много подобни примери се срещат и в двете поеми. Там се казва, че “никой не е побеждавал Том на Хълма и в Гората, по пътеките или на Реката в долината...”/6/. Дори и Златоронка се е съгласила да му стане съпруга, след като той е поискал това. Заслужава да се отбележат още факти. В дъждовния ден от гостуването на хобитите в дома му, преди да влезе, Том размахва ръце, “сякаш отпъждаше дъжда”/2/. И действително, след като влиза в къщи, той изглежда съвсем сух, с изключение на ботушите. Понитата на хобитите послушно крачат след него, когато ги довежда. Макар до този момент да са нямали имена, “до края на живота си ... се отзоваваха само на новите прякори, получени от Том”/3/. Край Пътя, хобитите не желаят да се разделят с Бомбадил, защото “усещаха, че никой не би се справил с Черните конници по-добре от него”/3/.

Накрая, ето един от най-важните аргументи. Когато Войната за пръстена вече е приключила и Гандалф напуска хобитите след Брее по пътя към Графството, той им казва: “отивам да си поговоря надълго и ширико с Том Бомбадил – да си поговоря тъй, както не ми се е случвало досега........сега имаме какво да си кажем”/5/. Какво по-естествено от това, Гандалф, който е Маяр, да обърне вниманието си към свой себеподобен и равнопоставен, единствен останал, след като Саруман е низвергнат, Радагаст е в неизвестност, а сините Истари въобще липсват. Без съмнение, Гандалф е разказал на Том Бомбадил за всичко, което се е случило, за рухването на Саурон и настъпилите промени. Тъй като познава Бомбадил и предполага, че само големи промени могат да го накарат да реагира. Дали не го е призовал да се завърнат заедно в Валинор? Ако Том Бомбадил е Маяр, без съмнение това е било известно на Гандалф. Но той не би казал на никой, така, както не е говорил за себе си и за произхода на останалите Истари. Елфите, още по-малко другите народи, не биха могли да знаят това.

От всичко посочено по-горе става ясно, че мощта, която притежава Том Бомбадил, е предостатъчна за Маяр, живеещ в Средната земя. Не може да се каже дали Гандалф или Саруман го превъзхождат по някакъв начин и биха ли могли да го “победят” поне на негова територия. Във всеки случай се налага впечатлението, че Бомбадил превъзхожда значително Радагаст – приятеля на животните и птиците. Дълбоката връзка на Том Бомбадил с всичко живо в Старата гора, с живата природа, навежда на мисълта, че първоначално, той може да е бил от Маярите на Явана**.

В случай, че Том Бомбадил не е Маяр, то тогава би трябвало да го считаме за дух или същество от вид, който не е бил специално дефиниран или описан от Толкин. И понеже той изрично е отказал да определи персоножа на Бомбадил с цел да го остави като една голяма загадка /откъдето идва интереса към него/, това е най-сериозния довод в полза на тезата, че Бомбадил не е Маяр. А също означава, че никога не ще може да се докаже със сигурност дали той наистина е или не е Маяр. Има изследователи, които смятат, че Том Бомбадил представлява някакъв уникален вид, или че може да е тайнствен дух на природата. Ако обаче бъде считан просто за природен дух, това означава, че е неоснователно принизяван. Фигурата му е по-съдържателна и извисена. Някои читатели още приживе на Толкин смятали, че Том Бомбадил е излишен и ненужен персонаж, аномалия в повествованието на “Властелинът”. В свои писма, Толкин посочва, че е вложил определен замисъл в него и ако го премахне, ще се загуби нещо, изразявано само чрез неговото присъствие. Други почитатели на Толкиновото творчество, силно желаещи да разнищят енигмата Том Бомбадил отиват в другата крайност като привиждат в неговия образ някой Валар или дори самият Еру Илуватар. Първата възможност е необоснована, а втората – абсурдна. Струва ми се нелепо да се твърди, че Том и Златоронка са Валари. Дори конкретни Валари – Ауле и Явана. В повествованието, фигурата на Златоронка няма специално присъствие извън контекста с Бомбадил и не демонстрира някаква мощ подобно на него. Фактът, че е русокоса и със зелени одежди ни най-малко не предполага, че може да бъде оприличавана с Явана. Колкото до Бомбадил, не виждам с какво прилича на Ауле. Той не е ковач или занаятчия и не твори от земята. Той броди, наблюдава природата и пее. Освен това никъде не се споменава да има каквото и да е отношение към джуджетата, за разлика от хобитите и елфите, с които поддържа определени контакти. Толкин недвусмислено е определил броя на Валарите и Валиерите на четиринайсет. Няма и намек някой от тях да е стъпвал в Средната земя след Войната на гнева. Можем ли да си представим двама Валари да живеят инкогнито в ограниченото пространство на Старата гора от незапомнени времена, да не проявяват интерес към по-далечните неща и да не се включат в борбата срещу Саурон? Може ли думите /които биха могли да се възприемат и метафорично/, че Том Бомбадил е Той, Първородният и Стопанинът, да водят до философски усложнения извод, че е Еру Илуватар, т.е. Единственият, който всъщност стои някъде в отвъдното пространство и е оставил изцяло на Валарите грижата за Арда? Още повече самият Толкин категорично е отрекъл такава вероятност.

От всичко, което изложих дотук, моя извод е, че съществуват повече от достатъчно аргументи в подкрепа на тезата, че Том Бомбадил е Маяр. Твърдението, че не е Маяр е състоятелно, но няма солидни доказателства, които да го подкрепят. Не бихме могли да го приспаднем към някой от другите въведени от Толкин видове. Том Бомбадил е Маяр, защото за това има повече доводи, отколкото за обратното.



Каква е Златоронка?

Щом се разглежда персонажа на Том Бомбадил, не може да бъде пропусната неговата спътница Златоронка. Тя остава в сянката му и нейната роля почти изцяло се пренебрегва. Но и тя като Бомбадил представлява една енигма. Дори в известен смисъл образът й е още по-мистериозен, защото липсва яснота към кой вид Толкинови същества можем да го отнесем. За разлика от Бомбадил, нямам формирана твърда теза относно принадлежността на Златоронка и ще разгледам основно две възможности. Понеже Златоронка на практика не присъства самостоятелно освен в компанията на Бомбадил, изследователите проявяват склонност да й приписват същия произход, както на него. Така ако той е обявяван за Маяр или Валар, тя също така лесно е причислявана към тези категории. Но ако персонажът на Златоронка е функция от този на Том Бомбадил, това не се отнася за нейната идентичност. За разлика от Том, Златоронка не е показана от Толкин като притежаваща могъщество, няма нито един случай, в който да проявява определена сила. По този компонент, тя не е равностойна на своя спътник***. Когато Том Бомбадил пожелава Златоронка за съпруга, хваща я бързо и императивно се обръща към нея, Златоронка му “пристава” /не се споменава въобще каква е била реакцията й/. Този пасаж от “Приключенията на Том Бомбадил” много напомня на начина, по който във “Властелинът” Бомбадил “нарежда” и всички в Старата гора го “слушат”. Според мен липсват сериозни аргументи, че самата Златоронка може да е Маяр. Ето защо смятам за спорно нейното приспадане към този вид. За сметка на това ще анализирам възможността Златоронка да има елфически произход, вариант който не ми е известно да е предлаган до този момент.
Считам за напълно реално Златоронка да е елф. Съществуват няколко индикации за това. Изглежда тя се интересува и познава елфите. Два пъти се обръща към Фродо – когато посреща и когато изпраща хобитите – и двата пъти го нарича приятел на елфите: “...виждам, че си приятел на елфите – личи си по блясъка в очите ти и по звънкия глас”/2/ и “Сбогом, Приятелю на елфите, щастлива бе нашата среща!”/3/. Тук не мога да пропусна думите на елфа Гилдор към Фродо, когато хобитите срещат групата елфи в Горски край: “Привет, приятелю на елфите!” /главата “Трима са дружина” в “Задругата на Пръстена”/. Дали някой, който не е елф, би използвал тези думи? В същата глава, за елфите се казва: “Не носеха факли, но край краката им сякаш се разливаше сияние.....”. При сбогуването на хобитите със Златоронка, “Тя танцуваше и под нозете й трептеше светлина като отблясъците на росна трева”/3/.

Песните заемат съществено място в ежедневието на Златоронка, също както и на Том; а пеенето е характерен елемент от живота на елфите. Има само бегъл намек относно нейната възраст. В една от песните си, Том Бомбадил казва: “Някога много отдавна, намерих щерката речна.....бе Златоронка прекрасна и млада.....”/2/. Златоронка е мила, прелестна, прекрасна, такава я виждат и хобитите. Но названието, което е неразривно свързано с името й е “щерка на Реката”. Предполагам, че то би следвало да се разглежда по-скоро в преносен смисъл. Както Том Бомбадил е най-старият на света, така Златоронка е дъщеря на Реката. Тези опеделения заместват истинската им самоличност. Фактът, че Златоронка е млада и прекрасна и в същото време от много отдавна е с Том, напълно отговаря на възможния й елфически произход. Както е добре известно, елфите са едновременно красиви, младолики, но и древни; те не умират от естествена смърт. Но най-показателно е първото впечатление на хобитите за нея: “Чувстваха се смутени и недодялани като странници, които са почукали в крайпътен дом за глътка вода, а им е отворила прекрасна млада елфическа принцеса в премяна от живи цветя”/2/. За трети път в текста, Златоронка е свързана с думата “елф”. Може би това не е никак случайно. Във всеки случай, този факт е твърде подчертан, за да бъдат пренебрегван от изследователите.

В поемата “Приключенията на Том Бомбадил” връзката на Златоронка с водата е ясно изразена. След като се е опитала да го дръпне за брадата вътре във водата, Том й казва: “......вкъщи се прибирай, под скали и коренища тутакси заспивай!”/6/. Вероятно от тази поема и думите “щерка на Реката” някои изследователи правят заключението, че Златоронка е речно същество, че “идва” от Реката. В такъв случай тя не би била елф. Но самият Толкин в увода към поемата посочва, че “Тя е ранна творба, съставена от разнообразни хобитови версии на легендите за Бомбадил”. Когато има “версии на легенди”, достоверността им е под въпрос. А и откъде хобитите са почерпили информация за Бомбадил? Много вероятно от него самия. Но той, както и Златоронка, не дава задоволително обяснение за личността си. Би било напълно възможно Златоронка да е “щерка на Реката”, просто защото обича водата; тогава това определение е чиста метафора.

Ако приемем, че произхода на Златоронка наистина е елфически, остава да обсъдим възможното време, когато двамата с Том Бомбадил са заживели заедно. А това има връзка с установяването на принадлежността на Златоронка към някое от елфическите племена.

Тъй като Златоронка е русокоса, може да е от племето на златокосите Ваняри. Те са първата група елфи, тръгнали на похода към Аман, следователно са и първите елфи, видени от Том Бомбадил. В този случай, Златоронка би била една от най-древните елфи. Останала с Бомбадил, тя изцяло е загубила връзка със съплеменниците си – всичките заминали за Аман - за дълги епохи. За това и никой в Средната земя не знае коя в действителност е тя.

За разлика от Ванярите, за които малко се споменава, за Телерите е известно, че са обичали водата и са предпочитали да живеят в гори край реките или край морето. Възможно е Златоронка да е от онзи клон на Телерите – Нандори, които преди да се прехвърлят в Белерианд, където са наречени зелени елфи от Осирианд – Лаикуенди, дълги години са бродели из Ериадор. Телерите и Нолдорите са били тъмнокоси, но е имало смесени бракове между елфи от различните племена, което дава обяснение, защо Златоронка е с руси коси. Зелените елфи от Осирианд са наречени така, тъй като са се обличали предимно със зелени дрехи като заобикалящата ги среда. Това се свързва много добре с изричното споменаване на три места, че Златоронка е облечена в зелено: “Русокоса, в плащ зелен...”/6/; “...туниката й бе зелена като млада тръстика...”/2/; и думите на Том: “Ето я моята Златоронка в зелено-сребърна премяна...”/2/. Златоронка може да е живяла с група Нандори в близост до Старата гора, да е обичала да се разхожда там и да седи край Върбоструйка пеейки древни песни с медения си глас. Така, Том Бомбадил я е видял, харесал и поискал да се ожени за нея, а той, както бе показано по-горе, може да налага желанията си. И така, Златоронка се е изгубила, както се е случвало да изчезват елфи /но убити или отвлечени от слугите на Моргот/. Нейните съплеменници са останали без вест за нея, минало е много време, зелените елфи са се смесвали с други елфи и вече никой не си е спомнял за нея.

Малко вероятно е Златоронка да е заживяла с Том в по-късни времена и да е била от елфите, които са останали в Средната земя след гибелта на Белерианд в края на Първата епоха. В този случай, тя не може да “изчезне” току-така от полезрението на сродниците си, а и би било напълно нормално да се стреми към контакти с тях. На съвета на Елронд тя обаче въобще не е спомената и изглежда елфите не са знаели коя е Златоронка повече, отколкото кой е Бомбадил. Възможно ли е елфите да са я виждали без да разпознаят в нея една от тях? А Гандалф? Тук следва да премина към втората възможност.
Златоронка може да е речна нимфа или друг воден дух. Това предположение следва логично ако приемем израза “щерка на Реката” в буквалния му смисъл. В такъв случай, Златоронка е неотменна част от света на Старата гора и сигурно е познавала Том Бомбадил, както и той нея, доста време преди заживеят заедно. Но тя също като Бомбадил може да спада и към някоя неопределена категория духове, живеещи в Арда. Ако наистина е водно същество, как би могла да се отдели от естествената си речна среда и да се премести за постоянно в дома на Бомбадил? Когато хобитите я виждат за пръв път, “край нозете й, в широки съдове от кафява и зелена глина, плуваха бели лилии, сякаш жената се бе възкачила на трон сред езеро”/2/. Изглежда атмосферата на речната среда, в която е живяла, е пренесена в новия й дом. Безспорна е обаче иманентната й свързаност с водата. Когато в дъждовния ден хобитите поглеждат през прозореца от къщата на Бомбадил, “звънкият глас на Златоронка нежно запя над тях, сякаш се лееше от небето ведно с дъжда”/2/. Тези думи представят Златоронка почти като олицетворение на дъжда.

Не виждам друга възможност, освен Златоронка да е елф или воден дух. Няма доказателства, които да сочат възможната й принадлежност към друг по-могъщ вид. Предположенията, че тя е Маяр както Бомбадил не са достатъчно аргументирани дори при положение, че някои Маяри са притежавали по-малко сила от други. Според мен е абсурдно да се твърди, че е Валиера /Явана/. Напълно е възможно Том Бомбадил и Златоронка да са различни същества и пак да живеят съвместно. Има един много ярък пример за такъв случай – Мелиан и Тингол, Маяр и елф. Въпреки всичко няма и не може да има сигурен отговор на загадката кои и какви са Том Бомбадил и Златоронка, щом като самият Толкин не е пожелал да разкрие това на читателя.

Това есе, в което, надявям се, защитих силно тезата и идеите си относно фигурите на Том Бомбадил и Златоронка с факти и аргументи, е моят принос към изследването на богатото и фундаментално творчество на Дж. Р. Р. Толкин. Едно пътуване в очарователния и романтичен свят на легендите за Средната земя и нейните обитатели.


* В оригиналния английски текст, думата е Master. Преводът й със Стопанин според мен е неудачен. Стопанин на български няма този нюанс, който е вложил Толкин. Думата Master, отнесена към Бомбадил, не означава нито Господар, нито Стопанин, а по-скоро има смисъла на Майстор, на личност, която е способна да се справя с нещо. Старата гора си има Майстора – този, който е независим, владее положението и не позволява на никой да му се “качи на главата”. Том Бомбадил не стопанисва, не полага някакви грижи за Старата гора и обитателите й. Той е волен съзерцател на природата и господар сам на себе си.

** Гандалф споменава пред хобитите, че от всички събития, които са се случили около Войната за пръстена, единственото, което със сигурност ще заинтригува Бомбадил, е срещата им с ентите – пастирите на дърветата в гората Ветроклин./5/ Ентите със сигурност са горски духове, пазещи дърветата и горите. В главата “Дървобрад” на “Двете кули”, Дървобрад казва: ”.....дърветата са по-стари от мен”. Пак той разказва на Мери и Пипин: ”...имаше едно време безкраен лес оттук [Ветроклин] до Лунните планини, а тук бе само Източният край.” Сравняваме тези думи с казаното от Елронд: “Имаше времена, когато от дърво на дърво катеричките можеха да стигнат от Графството до страната Дун западно от Исенгард.”/4/ След като с годините по неизвестни за нас причини тази огромна гора постепенно е изчезнала, от нея са останали само Старата гора на север /с Том Бомбадил/ и Ветроклин на юг /с ентите/. Още едно сравнение. Според думите на Дървобрад, ентите се занимават с това да държат “настрана чужденците и лудите глави;учим и възпитаваме, бродим и плевим.” Ето какво казва Бомбадил на хобитите: “И аз си имам работа – да приказвам и да пея, да търча и да се смея, да наглеждам този край.”/3/

***Любопитен е момента при който Златоронка, пеейки ведно с валящия дъжд е представена като негово олицетворение, а Бомбадил остава сух под дъжда. Символика, подсказваща, че наистина никой, в това число и Златоронка не може да повлияе на Том Бомбадил. Показателно е, че Златоронка нарича Том с думата Master. Ако и като партньори двамата да са напълно равноправни, то явно е, че Том Бомбадил притежава определени качества, които го правят да бъде Майсторът. В тази връзка е важно да се спомене един интересен пример. Във “Валакуента” се говори само за една двойка съпрузи Маяри. Това са Осе и Уинен – васали на бога на водната стихия Улмо. Осе има буен нрав и символизира морските бури. Уинен, която обича всяка жива твар в морето е почитана от моряците, които я призовават “да укроти вълните и да смири яростта на Осе”. Задача, с която тя често се справя успешно. Дори когато Моргот се опитва да привлече Осе на своя страна, обещавайки му царството на Улмо, Уинен е тази, която “успяла да укроти Осе и го довела пред Улмо”, за да му бъде опростена грешката. От това експлицитно се подразбира, че Осе и Уинен са равностойни Маяри.

Обичай съдбата си