какво му е толкова шокиращото?
да, на 10 години не успях да схвана нито хумора, нито красотата на книгата, да не говорим, че от толкова налични приказки с джуджета, непрекъснато си представях Глоин, Балин и тн точно като онези статуйки в дворовете на сегашните парвенюта - червена шапчица с пискюлче, дълга бяла брада и все такива "детайли", да не говорим за орките, преведени като зли духове - е, моето въображение на онази възраст е било бедно да си ги представи като друго освен като нещо възДУШно, в най-краен случай като дяволи
тоест налице са доста предпоставки, за да ми стане безинтересно каквото и да било друго, писано от Толкин и да не съм се интересувала повече никога

и сега да се чувствам виновна, че един филм ми е отворил очите? въпреки че си има кусури? не мога да се срамувам, че харесвам нещо, което ме е развълнувало, а това вече е доста трудно на тия години, наборе