рох... временно изоставям радикалният си идеализъм. (май му се вика фашизъм на това...). Защото хем си права за "ценността на един човек не се мери в кила прочетени книги, или в брой теми, интересни и за двама ви.", хем не си.

Защо е така - ясно, няма нужда от доказателства. Обаче в същото време не е вярно - ценността на хората е субективна и не е като математиката - хикс има стойност толкова и толкова. Другите човеци са важни доколкото да задоволяват някаква потребност на индивида - да речем потребността да обича, да разбира, да води интелигентни разговори или да се напива. Ако гусин Хъ може да му предложи само последното, то той няма да е особено ценен. Освен ако точно това не е което индивида цени в хората, при който случай вече нещата са наобратно... Но една голяма част от нас (примерно аз самият) пценяват именно според "брой теми, интересни и за двама ви" другите хора. Ако човекът стане достатъчно 'ценен', той се превръща в приятел. Желателно е да подбираш обкръжението си. Колкото и използваческо и мерзко да звучи, твърдението няма доказуема антитеза :/

(знам, че за теб доказуемостта не най-важното. Но за мен е... или поне почти е.)

Остави светкавицата и бавно се обърни с ръце на тила!