Jill, разбирам практичната насока на мислите ти. Не твърдя, че сделката по принцип е нещо лошо. Нещата обаче са прости (както аз ги виждам). Когато си купиш нещо, колкото и красиво и ценно да е то, ти мислиш за него, а не за този, от когото го купуваш. Той за теб е ценен дотолкова, доколкото продава много ценни неща в магазинчето си изгодно.
Съвсем различно е когато получиш подарък. (Нещо, което не заслужаваш и никой не е бил длъжен да ти го дава.) Дори той самият (подаръкът) да няма голяма стойност, той винаги ще означава за теб, че някой е имал отношение към теб лично и го е изразил по този начин. Стойността на подаръка не е в него самия и няма богатство, което да може да го измести. Аз съм убеден, че това е основата, на която се изгражда любовта. Взаимоотношенията на разменни начала все още позволяват на човек да живее на принципа "моят дом - моята крепост", а човек обикновено предпочита да живее именно така - да държи дистанция.
Що се отнася до неудобния ти въпрос... :) трябва да призная, че нещата могат да бъдат и ужасно сложни, (противно на това, което написах горе) особено що се отнася до взаимоотношенията между мъж и жена.
За да бъда откровен, не. Не бих се оженил за жена, която не ме уважава и не ме цени. Но не бих се оженил и за жена, която цени нещо, което ми е присъщо, повече от мен самия. А ако трябва да отговоря точно на въпроса ти: "би ли обичал жена, която се държи лошо с теб", тогава трябва да ти кажа, че съм наясно, че ще ми се наложи. Защото колкото и да е парадоксално, по-голямата близост предизвиква хората да се държат именно така. (Това не го броя за положително човешко качество.) Най-лесно нараняваме именно тези, които ни обичат - без въобще да се замисляме. Тогава човек може или да отвърне подобаващо, или да се отдръпне и затвори. Но единствено ако е готов да бъде отново отворен към другия, взаимоотношенията могат да продължа
Абе, доста е сложно... и не искам да продължавам да пиша, защото мога да бъда разбран погрешно, или пък като някаква рецепта. (Особено неохотно пиша за взаимоотношенията между мъж и жена.) Просто исках да кажа, че вярвам, че принципът е този и той е валиден при всички зваимоотношения. Добър е примера, Рох, за майчината любов, но и тя може да се изкриви именно когато майката реши, че е време и тя да получи нещо в замяна от това дете. Нямам предвид, че не я е грижа как се развива то, но... Ужас :) Спирам вече. Край!
Редактирано от Mapдил на 07.01.04 20:35.
|