Сам мъчително се надигна от пода. За момент се попита къде е попаднал, сетне отново се завърнаха мъката и отчаянието. Беше в черния мрак пред подземната порта на оркската крепост, бронзовите врати бяха залостени. Навярно бе паднал зашеметен, когато се хвърли върху тях, ала не знаеше колко време е лежал така. Тогава бе пламнал от отчаяние и ярост, сега трепереше от студ. Пропълзя към вратата и долепи ухо към нея.

Неясно дочу далече вътре гълчавата на оркски гласове, но скоро те замлъкнаха или се отдалечиха и навсякъде се възцари тишина. Главата го болеше и пред очите му из мрака плуваха призрачни светлинки, но той се застави да събере сили и да размисли. Едно бе ясно - никакви клубни оффове оттук нататък!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите