Изтерзан кон / Фен клубове / Дж.Р.Р.Толкин

Повече време ще ми отнеме да кажа ЗАЩО по Балрозите гласувам именно така, отколкото ми отне самото решаване.

Това е древно мъчение – що за лудост!?
Как точно се очаква да обясня...

Хмък... просто гласувам за тези, които ми дават най-пълно удоволствие :)
Хич не коментирам "литературните достойнства", "стилът", "богатата палитра от тиро-лиро".
Само за да не ставам досадна, няма да кажа, че за мен нещо е ценно, ако го почувствам като такова, ако съдържа в себе си онези съставки, които да ми въздействат. А как се наричат и колко добре са приети – ми не ме интересува.

Та, след като и този път многословно си отмъстих, е време да кажа едно "БЛАГОДАРЯ, Безценни!". Много хитряшки си играеш ти с ОНЗИ копнеж и ОНАЗИ празнота :)))))
И храс-прас! обясни всички неразбрани, необяснимо свиващи сърцето копнежи :))
И как сложи в ред нещата – ще живеете заедно, и без простотии!
Браво, Безкрайноценни!
Не обръщай внимание на начина ми на изразяване :))) Ти знаеш колко ми харесва и колко са ми близки идеите.
И... я дай продължение на продължението! И искам автограф!

А за грахският Маглор (който аз все си мислех, че трябва да е братчето му, защото хич не приемах болката, причинена от Силмарила като изгаряне... сори, Грах...) какво да кажем?
Конете като са влюбят или мълчат или не млъкват :)
Ще мълчим тоз път.
Само за мъничко ще кажа, че се се присъединявам към Шефа: твърде кратко беше, Грах! А условието на конкурса не изискваше ли от голям по-голям обем? ;)

====
Ще ви потормозя още малко, защото и в двете неща има нещо, което вече много ми/ни липсва в тоз клуб.
Разнищихме книгите, самият Толкин, дописахме, поправихме, разпарчетосахме... дисекция на книга...
И започва да се губи онова, което ни е привлякло, магията... чакайте, ще цитирам някой друг (ха познайте кой! :)))
"Не искам да чувам никого да говори за него Властелина. Имам нужда от тишина, за да се върна към Моята си книга. (...) Не искам да слушам за раси, прозход, оръжия и т.н.
Искам да си спомня за топлината, човещината, обичта, красотата, благородството, приятелството, честта, достойнството, любовта, надеждата, мъдростта..."
Сякаш започваме да пропускаме кое е главното (опс! да не пропусна поне да кажа, че изказвам мое мнение, с което не обобщавам всички ви и никого не ангажирам :)))) – обикновената човещина и красотата в отношенията и ... спомнете си "Приказка без край": крайната цел, главното желание ... Всичко води към топота, обич.
Копнежът и на Маглор, и на Феанор - за него ми беше думата.
Може да бъркам, може ни Грах, ни Безценното да са имали това предвид, ама все тая – аз си го намирам там :))))
Няма да обяснявам, защото всички сте го чели.
Само давам кратките цитати:
"- Маглор – промълви той – Маглор е моето име. Благодаря ти братко."
и
" - Аз ти вярвам... - тихо отвърна Афадон, сякаш на себе си, но елфът го чу.
- Благодаря ти, Куентаро. Имах нужда да чуя това."

Благодаря и на двете ви за което :))))))

Та, последно и официално:
Глас за Безценното и Грах

====
Опс! Да добавя.....
Имам грях към клуба... да си призная, исках да има 2 категории, за да мога да гласувам и за двете :))))))))
Не защото не смятам дребосите за достойни конкуренти :)))))

Шефът каза: "ХА-ХА!"