"Сага за Велсунгите" (с.206)
Сигурд изкопал яма, както му било казано. А когато драконът запълзял към водата, всичко се затресло, сякаш се тресяла самата земя, и хвърлял той пръски отровни от носа си по целия си път, но не се страхувал Сигурд и не се изплашил от целия този шум. А когато змеят пропълзял над таз яма, Сигурд забил меча си под лявата му ключица, така че острието влязло до дръжката ... И когато огромния змей почувствал смъртоносната си рана, започнал да удря с глава и опашка разбивайки на парчета, всичко наоколо.”

"Сказание за Турамбар" (с.107)
Драконът ... отърсвайки се бавно запълзя към края на цепнатината и не се обърна настрана, той възнамеряваше да я премине и така да достигне до домовете на горския народ. Голям бе ужасът от приближаването му, тъй като земята се тресеше, и тримата останали се страхуваха, че дърветата за които се държаха ще се изтръгнат с корените и ще пропаднат надолу в каменистия поток. А листата на околните дървета изсъхнаха от диханието на дракона, но самите хора останаха невидими за него скрити от брега. ... След това, изчаквайки момента, когато ударът ще порази Глаурунг на най-уязвимото му место, той заби Гуртолфин, своя черен меч, със всичка сила над главата си, така силно, че вълшебното острие влезе до самата дръжка в тялото на дракона, чийто вопъл от смъртна болка сътресе лесовете, и който го чу се ужаси. Страшно се гърчеше драконът, и бе ужасно да гледаш как се извива в мощни конвулсии, чупейки дърветата, които растяха край местото на неговата агония.”

Макар и общото настроение на “Беовулф” донякъде се усеща в историята на Турин /например и за двамата убийството на дракона става едновременно и апогей и смърт/, за чист “боевулфска” характеристика на епизода с убийството на дракона може да се счита предателството на спътниците на Турин /дружината на Беовулф не се намесва в ботката му с дракона/, които бягат, оставяйки го сам. От друга страна и Сигурт упреква Регин, че е преседял цялата битка скрит в храстите. (Корените на Игдрасил). Също така в "Нарн и Хин Хурин" се появява образ, донякъде сходен д образа на Виглаф, оръженосеца на Беовулф, който единствен остава със своя господар: Хунтор, който не предава Турин. Но той е убит в цепнатината от падащите камъни, така, че на Турин се налага да се сражава сам, както и на Сигурд.

В историята на Сигурд убийството на дракона е неразривно свързано с мотива за вълшебната драконова кръв: изяждайки част от драконовото сърце, Сигурд започва да разбира езика на птиците. В “Сказание за Турамбар” , при описанието на разнообразните творения на Мелкор има голям коментар, сякаш на историята на Сигурд “ отдавна се говори сред хората, че който опита драконово сърце, ще започне да разбира езика на боговете, пората, птиците и зверовете. Не са много онез, които са извършили толкоз храбро деяние, като убийството на дракон, и никой от тез храбреци не е останал жив, опитвайки драконовата кръв, защото тя е подобна на изгаряща отрова, която убива всички, освен надарените с божествена сила” " (с.85, ср. С коментарите на К.Толкин, с.125).

При двата случая, убийството на дракона се извършва с помощта на вълшебен меч: Грам на Сигурд и Гуртолфин на Турин. Мечът на бащата на Сигурд, счупен по време на бой, Регин изковава наново за боя с Фафнир. В последващите версии биографията на меча на Турин става все по-дълга и сложна: мечът е изкован от зловещ “тъмен елф” на име Еол /фигура, която извиква в паметта ни тъмните елфи от “Стара Еда”/. Точно с този меч Турин убива своя най-близък приятел Белег. Мечът се чупи убивайки самия Турин и според пророчеството, че бъде изкован отново за последната есхатологична битка Дагор Дагорат.

няма