Интересна теория,но май не почива на нищо реално.
Любопитното в образа на Грима е,че той е искрено вярващ в мощта на Саруман - в книгата,когато прогонен от Рохан бяга към Ортанк само за да го види полуразрушен,той изпитва истинска болка(дори на Дървобрад му прави впечатление).А и после,когато Теоден идва да преговаря,Грима замерва делегацията с палантира - това издава истински гняв.Не може да не е имал представа какво хвърля,не е чак толкова глупав.Защо ще се вбесяватолкова,ако не милее за Ортанк и интересите на Саруман?
Във филма това беше показано тъкмо чрез въпросната сълзичка и чрез диалога с Еовин.

Ех,да имах и аз такава армия - и аз щях да заплача,а после щях да ги изпратя да избиват де що видят циганин!