Знаеш ли, като ти четох постинга, си спомних, че едно от нещата, които най-много обичам у Толкин е начинът, по който преплита историята- как ни загатва за нещо и страници по-късно ни обяснява загатнатото. Ето например, когато Гандалф разказва на Фродо за пръстена и Ам-гъл, споменава сякаш мимоходом Арагорн- като най-великия пътешественик и ловец на епохата. И ако четеш внимателно, в Брее вече знаеш кой е Бързоход.
Или пък когато Задругата отива в Лориен и разказва за Арагорн, седящ на един хълм, обгърнат в спомен, сякаш облечен в бяло... и когато прочетеш легендата за Арвен и Арагорн, разбираш защо е така.
Сигурно има още много такива примери, в които не е замесен Арагорн :-), ама аз съм малко увредена, та все за него се сещам. Мисълта ми беше, че в точно такива детайли се намира невероятната красота на Толкин. :-) Нищо не е написано случайно.