За езика, думите - това нещо в човешката история е много свързано с религията (по-скоро религията като размишления и отговори на чуденките на хората, не като фанатични глупости). Например, през 12в философите, а и не само те, а и не само тогава, са гледали на словото като на нещо, което твори. Думите са считани, че предизвикват нещо да се случи, или нещо да се създаде. И в Библията Господ нищо не прави баш с ръце, навсякъде "и рече бог...". Като вземат предвид всички обяснения и изказвания на Толкин за езика, съгласна съм със Северин, че магията в книгите му има връзка със силата на думите (или по-скоро с прозвучаването на думите).

"всъщност се състои от познаването и задълбочения анализ на хората, местата, природата, индивидите... " - ами това е при Пратчет, нали. Ето една основна разлика с хари потър (заради което отчасти той не ми допада). Обаче, това, че хората виждат магията като ефектна играчка с окултното и разни заклинания и пръчки, въобще не отменя твърдението за същността на магията. Пак ще спомена Пратчет - Granny Weatherwax "прави магии" чрез "задълбочения анализ на хората, местата, природата, индивидите... изобщо мъдростта натрупана през годините. И развиването на ума, усета, сетивата - абе каквото там е нужно за една магия" , както казваш, но все пак тя прави нещата да изглеждат като "магически заклинания, размахване на вълшебни жезли, докато си с гащи на главата и изобщо ..".

Двете неща за магията не си противоречат, а съществуват едновременно, като двете истини са за различни видове хора - за които разбират за какво става въпрос, и за които гледат и се възхищават, но не разбират.