|
Тема |
продължение [re: Лидия] |
|
Автор |
Лидия () |
|
Публикувано | 02.04.00 17:47 |
|
|
И тъй, рекъл Странникът, който се оказал арх. Михаил, знай, че аз изпълнявам Волята Господна. Та златната чаша бе подхвърлена от зли хора в дома на Добрия човек, тя е с двойно дъно и през малки дупки пропуска отрова. Сега от нея пие Злобаря. Под основите на къщата на Мизерстващия работохолик има имане, той никога не би го намерил и би се блъскал докрай, а сега разчиства съборетините, ще копае за нови основи и ще го намери. А мулето дето блъснах в пропастта не изпълняваше волята божия и скоро щеше да хвърли в тая пропаст стопанина си, неподозиращия добряк. Защото за Господ няма вчера, днес и утре, а всичко вижда винаги.
И тогава извикал Скитникът"Неведоми са пътищата господни!"
Това е.
|
| |
|
|
|