Нали задачата беше да се разбере дали има злато. Но преди това трябва да се разбере от кой тип - А или Б - е островянинът. Значи, той казва: На острова има злато. Но може да лъже, може и да не лъже - това как ще го разберете? По същатна логика той казва: На острова няма злато. И това би могло да бъде както лъжа, така и истина. Добре тогава, какво би могло да бъде единственото му обръщение към посетителя, което да е истинно, ще го използва ли той или ще използва такова, което би могло и да е истинно, но и лъжливо?

Единствените, за които не можеш да кажеш, че са неистинни, са точно такива твърдения: "Ако аз съм от А, значи има злато." Или: "Ако аз съм от А, значи няма злато." Двата варианта се припокриват като форма на истинно твърдение.

Добре тогава, след като човекът не лъже /той не е казал нито че е от А, нито, че е от Б. Той казва, че ако е, значи има/, то следователно казва истината. След като казва истината, значи е от А. След като е от А, значи твърдението: "Ако съм от А, значи има злато" е равносилно на: "Аз съм от А, защото не лъжа, и след като съм казал, че ако съм от А, има злато, то след като не лъжа, значи наистина има."

Всъщност, можеш да изпробаш истинността на подобна конструкция и по друг начин. Казваш ми, че ако влезеш в магазина, може и да си купиш нещо. Не си казал "Ще си купя", с което ако винаги лъжеш, значи и сега лъжеш. Ти казваш "МОГА и да си купя", което е вярно - наистина можеш да си купиш, АКО влезеш. Това не значи, че непременно ще си купиш или че няма да си купиш.
Сега ще оспориш: Да, ама мога и да не си купя. ))) Не е вярно. Защото ние обсъждаме истинността на онова, което си казал, а не на онова, което не си казал.

Редактирано от Kandid на 06.03.02 11:14.