Ето още едно мнение по въпроса:
В случая със "знам че нищо не знам" може да се получи недоразумение, ако не се вземе предвид, че в двете части на израза думата "знание" се употребява в Различен смисъл: в единия случай става въпрос за знание в обичайния смисъл (знание за нещо, предмет и пр.), а в другия - за знание относно онова първо знание (и по-конкретно - знание за това, че онова знание не е знание) - както се вижда, има качествена разлика в значението на думата в първия и във втория случай. Когато не я отчетем, се получава илюзията, че първото и второто знание допускат формално-логическо отношение и човек може да стигне до погрешен извод - както например в случая:

1. Знанието е сила
2. А. знае много
3. Следователно А. е много силен. Изводът щеше да е правилен, ако "сила" означаваше 1 и също в двата случая, но...и т.н.

По същата причина "незнаенето" не би трябвало да има пряка връзка с една бъдеща по-добра образованост, тъй като разликата м/у двете значения е несводима.

Така в крайна сметка Сократ, въпреки че твърди, че нищо не знае, се оказва по-знаещ от останалите атиняни - разликата е, че те си мислят, че знаят (не знаейки, че са незнаещи, т.е. вземайки своето незнание за знаене), а Сократ поне Знае, че нищо не знае!