Мисля, че преди бяхме говорили за яйцето и кокошката, и аз бях споделил с вас философските елементи, които виждам в този т.нар. "парадокс". Всъщност "Знам, че нищо не знам" също е такъв псевдопарадокс, просто странна форма на речта, с която се описва следното:

Колкото по-образован става един човек, толкова повече му се разширява кръгозора, толкова по-надалеч започва да вниква в проблемите и толкова повече разбира, че ПЪЛНОТО знание в коя да е област е непосилно. Това прозрение обаче се достига след дълъг период на сериозно поглъщане на информация. Така казвайки "знам, че нищо не знам", даденият човек обявява, че е достигнал до тази задълбочена фаза на познанието, в която осъзнаваш необятността на океана от информация който те очаква...

There's a crack, a crack in everything, that's how the light gets in...