Прочетох още веднъж внимателно мненията ти, които цитираш. Ще се опитам да кажа с мои думи, какво съм разбрал, а ако съм те разбрал криво - моля те да ме извиниш и поправиш.

Твоите разсъждения са правилни дотолкова, доколкото се основават само на ЕДНОТО на условията на съдията: че затворникът ще бъде екзекутиран не по-късно от определена дата. Второто условие обаче НЕ СЕ РАЗГЛЕЖДА от теб с изключение на последния ден. А тъкмо съчетанието НА ДВЕТЕ УСЛОВИЯ (и вярата на затворника, че те ще бъдат спазени) поражда парадокса. Само първото само по себе си не съдържа никакъв парадокс.

Не съм съгласен, че разсъжденията на затворника се основават на "факти от бъдещето". Те се основават единствено на условията на присъдата. Тя самата, естествено, е в бъдеще време. Това, че затворникът не може да бъде екзекутиран в неделя, без да бъдат нарушени условията, е ИЗВЕСТНО и ВЯРНО още в понеделник. С подобни претенции са и останалите му разсъждения.

Смисълът на "зная" трябва да е един и същ за всичките дни и никъде не съм казвал нещо друго.