|
Как да източим субекта
Неотдавна един коментатор от руското списание “Експерт” предложи екстравагантен начин за изчистване на външни дългове, който най-добре може да се опише като териториално източване на държавата-длъжник. Например: областите на Русия една по една се присъединяват към Беларус (а ако някой по-глупав регион си остане на мястото, целият дълг остава върху него и той с чиста съвест може да обяви фалит). Или: всички провинции на Аржентина, без Огнена Земя, една по една се спасяват в Парагвай (Огнена земя с болка на сърцето обявява неплатежоспособност). Или пък щатите на Бразилия, без Мату Гросу, се спасяват в Уругвай (Мату Гросу свива съболезнователно рамене и спира да плаща). А пък после нищо не пречи набъбналият десетина пъти Парагвай да се преименува на Нова Аржентина или нещо подобно…
Може ли да се приложи тази схема у нас? Например вместо да закриваме АЕЦ-а, даваме независимост на община Козлодуй и си измиваме ръцете пред ЕС (уж отстъпвайки пред грижливо инсценираната борба за независимост на козлодуйци). После към Козлодуй решават да се присъединят областите Видин и Монтана, после - Враца, Плевен и Русе, после… докато в териториалните активи на субекта на международно право България не остане нищо.
Естествено, при този процес рискуваме да загубим някои огризки от типа на Кърджалийската джамахирия, но пък какво толкова? Избавлението от 10 милиарда дълг си струва някои жертвички…
Но мислите ли, че някой ще ни позволи такова нещо? Аз подозирам, че започне ли процесът, международната общност мигом ще ни окупира с миротворческа операция и ще въдвори регионите-бегълци обратно в описа на задлъжнелия субект България - колкото и субектът да се пъне и да не ги иска. Тоест може да се окаже, че нашите кредитори са по-заинтересовани от териториалната цялост на държавата ни, отколкото самите ние. И то не само заради нашия дълг, но и за да не даваме пример на останалите длъжници да се самоизточват териториално и да оставят кредиторите си на сухо.
Парадоксално, но у нас държавата е един от основните лостове за външна експлоатация. Ако я нямаше държавата например, международният капитал щеше да изкарва от нас съвсем малко лихвен доход - нали ние почти нямаме частен външен дълг и сега хрантутим международните лихвари само защото през 1985 - 1990 г. правителството е вземало пари, които не е трябвало да взема. Друг пример за външно доене посредством държавата е продаването на гарантирани със закон монополи (БТК, електроразпределението) на чужди фирми: по този начин държавата получава за харчене днешен доход, който инвеститорът ще си избие и преизбие от потребителите за периода на монопола.
Нещо повече, изглежда, че за организирането на външна експлоатация над някакъв праг държавността на експлоатираните територии е НЕОБХОДИМО условие. Като че ли сегашният Запад не е способен да управлява пряко по-слабо развити от него територии и да вади печалба от това. Пред очите ни са примерите на Босна и Косово, където се наливат огромни (по местните разбирания) пари и не само няма възвръщаемост, не само че анархията и черният пазар не са победени, но и международната общност не смее да направи крачка без охрана по косовските улици. Колониалният модел също вече не е по вкуса на Първия свят. През 50-те години Англия и Франция съвсем умишлено изоставиха африканските си колонии (в Англия Чърчил е искал да запази империята, но надделяват лейбъристите, с плановете си за построяване на потребителско общество в отделно взета страна). Сега бившите колонии, сами затънали в ДЪРЖАВНИ заеми - повечето от които са се утаили в джобовете на местните чиновници и “бащи на народа”, - снасят проценти на банкерите в бившите метрополии, вместо да смучат дотации от колониалните власти (на дотации са били повечето от френските колонии). Самоексплоатацията се оказва доста по-ефективна от външната експлоатация.
(Един коментар: прословутата огромна разлика в благосъстоянието на първия и третия свят - няколко десетки пъти, изразено в цифри - е натрупана не толкова в колониално време, а най-вече след Втората световна война, във времето, когато колониите получават независимост и затъват в дългове и анархия, а Западът си строи потребителското общество. Тоест разликата почва да расте, когато Западът уж зарязва да експлоатира периферията и я оставя да прави каквото си иска. Подобен пример дава и разпадането на СССР: през 80-те Грузия и Армения бяха най-богатите съветски републики, а сега са сред най-бедните, безнадеждно изостанали от Русия, загубили едновременно и дотациите, и пазарите.)
Днешните западни властови технологии се основават на една особена съпричастност на управляваните към налаганата над тях власт. Ако хората смятат държавата за “тяхна”, те са склонни да правят за нея много повече, отколкото ако я разглеждаха просто като натресла им се на главата силова групировка. В епохата, когато човек е бил просто поданик, много рядко държавните данъци са надхвърляли 10%. Мащаби на държавно преразпределение в мирно време, подобни на днешните - 30-40 процента от БВП - възникват чак в 30-те години, след окончателното усвояване от получилите право на глас маси на убеждението, че държавата е тяхна. (За това са допринесли масовите идеологии на отминалия век - национализъм, социализъм и пр.; в някаква степен може да се твърди, че тези идеологии са форма на експлоатация на човека от обществото и държавата, тъй като го мотивират да дели със “своята” власт много повече, отколкото би делил с “чуждата”.)
И така, за да се повиши нормата на експлоатация, властта трябва да стане “своя” за населението - това е и основен мотив за деколонизацията. А за да се източва отнетото накъдето трябва, е нужна върхушка, вземаща необмислени заеми и ограждаща за външния капитал гарантирано свръхдоходни местенца срещу съответните комисиони и подкупи. А какви са заплахите за тази практика? Една от тях е т.нар. “народно-мафиозен строй”, при който народът е в твърда съпротива срещу държавата, а последната не може да събира достатъчно данъци и да гарантира на капитала каквото и да било. Но най-голямата заплаха, естествено, е ЗАКРИВАНЕТО - подобно на фирма-фантом - на задлъжнялата с титанични усилия на управниците държава. Жалко само, че закриването на хранилката-поилка е последното нещо, на което управниците биха се решили…
Иван Попов
Редактирано от ad miral на 31.05.23 21:24.
|
Как да източим субекта