радиопредаването е запис от литературна вечер и представяне на книга с къси разкази. Всъщност това си е едно представяне, макар и на запис по радиото на предстояща за излизане книга с къси разкази. Разчупено е - има песни (в т.ч. едно ръмжене в китарен автосъпровод на самия автор.) Не схващам възмущението ти от четенето на откъси или цели неща от книга при представянето й. Каква точно е твоята идея за разчупеност. Сашка Васева на отрупана с маса книги подпява «Ах, тази класика Моцарт и Бизе, много хубаво вървят с вино и мезе»?

Иван Димитров е младо момче (май към 29г.) т.е. не съм аз. Самият аз съм драскал това онова из дира и из компа си, но не за това е думата в момента. Далеч съм от самоопределение като «писател». Та Иван Димитров е актьор, поет, певец и китарист с меко казано съмнителни певчески способности. Мисля, че пише и драми. Не ми е платил (, а и не вярвам да е платежосособен) за реклама. Има един роман и стихове излязли, т.е. въпреки младостта си е публикуван автор. Но това (не само у нас) нищо не значи. Книгата му (точно тази с късите разкази, която представят в Аларма по БНР, р/с «Хр. Ботев») е предстояща за печат или беше, когато съм записвал предаването - някъде пролетта. (Рейтингът на «Аларма» е неизвестен, но предаването е сносно, ако не и добро. Повече е за музика и най-общо казано култура, а не за литература. В разказите на И.Д. има свежи неща. Без да е връх. По-скоро закачки и свеж хумор в кратки форми. Хората днес нямат много време.

Лично аз също нямам много време за четене, за това слушам записи. Аудиокниги, радиотетари, цели предавания. Например Преге на Радио Пловдив (автор и водещ Младен Влашки) и Морска гара на Людмил Станев (Радио Варна). На моменти стават досадни, макар авторите да се стараят.

Литературните издания, доколкото са живи също представят книги и автори. Но кой ли все още си купува вестници или списания...

Към представянето на книги съм резервиран. Понякога съм виждал такива събития във ФК (книжарница «Сиела». Но все пак провинцията е по-бедна на такива случки. В голяма степен (не само по мое мнение) книгоиздаването, бидейки скъпо удоволствие е комерсиално и като такова неминуемо се прекланя пред вкуса на масовата култура, но също така слугува на всички които могат да отделят пари за да се издаде една или друга книга.

Рекламата и ПР-ът са част от тази търговията в храма на Словото (комерсиализацията). Не знам дали ти е попадало едно предаване по БНТ, Библиотеката. Там имат една рубрика чели ли сте тази книга. Само суперлативи, никаква конкретика и банала покана да изхарчим някой и друг лев за нови книги, които може и да недочетем.

Аз пък не разбрах на коя книга/ автор си била на представяне. Всъщност, разбирам, че въпросът ти е по-скоро общ в духа на това как трябва да се правят нещата. Честно казано не знам (как се прави майсторски - виждал съм една разчупена форма на Гери Турийска, но пак и основно само четат, уви - нарича се Пощенска кутия за приказки. Има записи в тубата и бокса), но живеем в свят в който словото - писано, записано, разпъвано на кръст както винаги буквално ни дави от всякъде. Книгите са доста скъпи и се превръщат в съмнително удоволствие. Освен това твърде скоро може да се закупят по намалени цени. (Примерно вместо 25 за 5 лева). С филмите нещата са долу горе същите.

Изобщо ПР-ът хубаво нещо ли е? Особено, когато не служи на читава цел.

прав или изправян