безкодови съобщения, хахах, и как може да имаш съобщение без код? егати нонсенса

Да, лигавщината е заразна. И твърде удобна, когато искаме да прикрием незнанието си.

Все пак, ето как Ролан Барт въвежда въпросната работна дефиниция (цитирам от англ. превод):

The photographic paradox

What is the content of the photographic message? What
does the photograph transmit? By definition, the scene
itself, the literal reality. From the object to its image there
is of course a reduction - in proportion, perspective, colour
- but at no time is this reduction a transformation (in
the mathematical sense of the term). In order to move from
the reality to its photograph it is in no way necessary to
divide up this reality into units and to constitute these
units as signs, substantially different from the object they
communicate; there is no necessity to set up a relay, that is
to say a code, between the object and its image. Certainly
the image is not the reality but at least it is its perfect
analogon and it is exactly this analogical perfection which,
to common sense, defines the photograph. Thus can be
seen the special status of the photographic image: it is a
message without a code; from which proposition an important
corollary must immediately be drawn: the photographic
message is a continuous message.

Сега, за да започнеш поне малко да разбираш Барт и останалите френски пост-структуралисти, трябва да се опиташ да понаучиш основния речник на това мисловно течение, а не да прибързваш да превеждаш всеки подочут термин от там (напр. съобщение и код) в понятията на конвенционалната информационна теория, например. Ако положиш това неголямо усулие, постепенно ще започне да ти се прояснява как така може да имаш съобщение без код.