|
Реч иде за поклонничеството на начетения инак и обигран български читател пред чуждестранната художествена литература. Нима не разбира, че като чете някоя книга от чужд автор, всъщност чете текст, преведен му от друг български читател, па бил той и професионален преводач? Ерго, де факто чете книгата, която е "написал" преводачът, нали така? Тоест не може да се докосне до тънкостите и нюансите на оригиналното авторово произведение, а гълта като паток адаптирания към усреднените нашенски критерии за съвременна четивност ерзац.
Моето мнение по въпроса ли? Още от дете съм възпитаван, че човек ако иска да прочете произведение от някой автор, трябва да научи езика, на който той пише. Само тогава може да твърди, че е чел даден автор. Затова и чета книги, от съответните пишещи на тях автори, само на 4-те езика, които владея отлично, аусгецайхнет, превоссходно, ексълънт - български, немски, руски, английски. Френски, испански и италиански знам, уви, на дередже колкото да си изкарам хляба и боя, както и да се оправям по летищата и градовете на съответните говорящи на тях държави. А все не остава време да ги нагъна сериозно, за да ги докарам до ниво да чета книги на тях...
Та! Чакам вашите становища абаут дис кейз, който ми занимава съзнанието от поне едно десетина години насам!
|
Отдавна ме гложди една питанка
