малко детски гласчета:

а багрите загадъчно догарят,
танцуват с мрака, после палаво изчезват...
за да изплуват отново заранта
във утринно-сънлива свежест.

Тъмата тихо се промъква
и време и пространство скрива
в безмълвна и безбрежна песен дива.

Това е времето на здрача,
когато вятърът с разпуснати коси
помита слънчевите зайчета
и ги превръща във звезди.

Времето, в което всичко и спи и се пробужда ...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите