Значи:
Във връзка се мнението на поетесата създала "диви ябълки", аз реших да споделя своя опит за това как се наблюдава природа, природни явления и прочее природни неща. Те, тези неща, си имат своя собствена специфика, та не е нужно да ги правим на човеци, защото от това, те човеци, доказано е, не стават. Та написах тука нещо по въпроса и го пускам. Малко е дървено, не съм го обработвал, но за целта става. Така мисля аз.
Слънцето потъва в огън,
Небето е кристал във пурпурно и
розово, червено, ярко, пламък е залял
на хоризонта ивицата до зенита
и перестите облаци горят
в крилата им е пламък засиял.
Но виж, от Изток приближава мрак,
Небето там е синьо и дълбоко
Светът прелива във нощта
И бездните отворила, тя чака.
Звездите идат на нощта във плаща,
чертаят пътя си и ни кога не спират.
Но няма плащ и във това е тайната,
очите ни са те, и ние гледаме
през тях далече към всемира.
Това е времето на здрача,
когато сенките се стелят,
а после се изправят, крачат,
добиват своите неземни очертания,
изпълват въздуха със тихия си шепот,
в нощта се впускат,
реят се между дърветата,
и гонят своите желания.
Ако се изкачиш на хълма,
когато слънцето изчезне,
когато стихне всяка глъч,
когато огънят гори
на хоризонта, а зад теб
нощта се носи със безкрая,
ще видиш сенки и звезди,
и планини отвъд, където,
просто не може да ги има,
но те са там,
отвъд небето,
друг свят един от пламък е облян.
Това е процепа на световете.
Wolf I am,
Under the stars,
and under the blue sky I run.
And my spirits run with me.
|