НО винаги си запазва правото да "разбира" ВСИЧКО и ВСЕКИ. Както и "правото" ВИНАГИ да го прави непогрешимО.
И тук мога да направя аналогия с още една действителност- всеки един чужд език в началото винаги се опитваме да го сравняваме с родния, с този, който наричаме НАШ. Опитваме се да го променим граматически, да го направим познат с вече познатия ни език, а не чрез изучаването му, като нов, РАЗЛИЧЕН....
И друг интересен и чисто човешки факт- за себе си ние винаги сме прави.

Според мен, ти си разбрал/а това, което ти би вложил/а в думите и НИЩО ИЗВЪН ТОВА. Говориш за неща, които не разбираш, но знаеш,че трябва да изкажеш мнение и коментар, и го правиш. Без корекцията от чувството за погрешимост. Без съмнението на чувството за погрешимост.
Гледката е тъжна, макар и винаги действителна в това отношение. Рядка е обратната гледка - когато спрем да пречупваме през себе си чуждия живот и когато осъзнаем, че дори не можем да го съдим, защото не е наш и защото не го разбираме. А може би не искаме да го разбираме.

Многото думи са лишени от смисъл, когато говорят за себе си, за своите разбирания и не допускат, че гртешат, защото, според тях, те знаяТ всичко...Но си прав/а, когато казваш, че в тях може да има нещо - а то е, че все пак е направен опит да видят нещата с друг поглед, макар и както се вижда, БЕЗ СМИСЪЛ.

Академия

П.П.

Кои сме ние,
че съдим те за грешките,
които допускал си в живота?!
След като същите сме допускали и ние.

Кои сме ние, че да мислим,
че правото да съдим и наказваме ни е дадено от бога?!

Кои сме ние, че учим те
на туй- що е любов и що е омраза,
след като ги смесваме като два гряха?!

Кои сме ние?!
И кой дава ни туй право
да те поучаваме за нещата от живота?!

А може би туй право
ние го откраднахме от тебе...