|
Толкова, толкова малко съм искала от живота и дори това малко ми бе отказано - няколко слънчеви лъча, къшей покой с къшей тишина, да не ми тежи твърде много знанието, че съществувам.
А това, което имах ми се взимаше и разграбваше, но не едно по едно, а винаги наведнъж, неочаквано, непрекъснато и ми се оставяше накрая единствено онази безпомощност преди да дойде примирението, последвано от отчаянието. И утехата, че и това е все пак някакво притежание. Че не е самота…
И бях имана не веднъж, за да продължа да нямам всеки път.
И отнемах собствения си живот не веднъж, за да не ми го отнеме друг и все се оказваше безсмислено- вече някой ме бе изпреварил, вече някой ми го бе отнел- живота. Един труп не умира два пъти, а аз умирах непрекъснато, за да умра накрая пак и пак, и пак… И ПАК.
Исках, исках да избягам и го правех непрекъснато, винаги от околните, но никога не успявах от себе си. А имах нужда просто от някого до себе си и имах нужда да се нямам самата аз, за да спра да чувствам безполезността на живота си. И не веднъж, и за кой ли път оставах сама, когато мълчах, за да не извикам от болката, когато си тръгваха от мен. Не исках да спирам никого, за да не го обрека на себе си, защото нямах правото да го сторя. Оставах сама и сама си тръгвах от всеки, за да го съхраня и запазя от себе си, защото нямах силите да го защитя, защото нямах дори правото на обяснение. Отнемах си го сама, защото то щеше да върне всеки, който си бе тръгнал. А после с отчаяние, разкъсано на последните си пърченца, се молех този някой да се върне отново при мен, без обяснението, което му дължах и не му давах. А после знаех, с отчаяние убиващо със заключителни удари, че и на това няма да имам право и на което право нямам. И въпреки това се молех да се върне онзи, който вече си бе тръгнал. И никой не се върна, защото никой не знаеше защо трябваше да го накарам да си отиде.
И накрая всеки се върна, защото всеки бе разбрал защо трябваше да се върне - за да остане, за да не ме оставя повече сама. НО вече нямаше при кого, защото вече ме нямаше, осъзнала поредното си безсмислено съществувание, на което бях сложила край. Сама! И всичко, което имах бе именно този КРАЙ! Всичко, което съм имала и съм била! И съм!
|
“КРАЙ”
