бар

на брега, почти до облизващите пясъка солени вълни.
студеният вятър е успял да измете всички следи от летовници (боже колко мразя тази дума), а местните изкарват зимата със спечелените от сезона пари...

бавно се появава фигура носеща по един голям уайт ръшън във всяка ръка, от аудиото се носят звуците на kill your darlings на kid loco, бавни мечтателни трипи ритми в абсолютен синхрон с метеорологичното време, предразполагащи към откровения и необходимата доза романтизъм...

малкото джудже зад бара бърше плота покачено върху празна бирена каса.

инвалидната количка се завърта леко, механизираното й сърце се отваря бавно и остава така докато край нея има все още някой.

<жълтото е станало сиво, но някак оптимистично, а думите са заминали към копа кабана>

[последният коктейл на брега]

:::the truth is out there:.: