...още един талантлив българин. Колко са ни добри поетите. Едни от най-добрите. Поне за мен. ====================== Ръце под звездата Какво зная? Много малко. По-добре не питайте. Не питат умните! Простите умират от любопитство. Погубваща е силата на словото - звездите не отвръщат на протегната ръка. Усещам недостатъчност от нещо. Не питайте! Отговаря моята звезда на ръце, чието приближаване не допуска. И загубата им не сътворява нищо. ======================= Време Един стол седна на лицето ми - каза, че му е позната кожата. ======================= Дните са на никой Пустинята е още неизследвана. Сигурен съм: няма съвсем да се мръкне. Много прозрачност има за преодоляване. Вървя с надежда, че животните ще достигнат до звездите. ======================= Единност привечер В избитото око на кладенец със залеза слизам на долния свят. Закачено на слънчева прашинка свободно над главата ми въжето се размотава. ======================= Птици Аз съм птица. Ти си птица. Стрелата вътре в мен е птица. ======================= Видение Дъжд рисува портрета на майка ми. Не спира. ======================= Преглед на печата Толкова мухи! А колко хора? =======================