Бездна От мен ще останат две неща: спасилата се от ласкателства болка и добротата на разкървавените ми устни. ========================== Докато вървях Калта възневидя земята. Рибата - пресъхналата слава. Тревата - нощта на сляпото око. Докато вървях! Между небето и земята - концерт от тояжки на кълвачи. ========================== Милосърдие Живяхме в пустинята с най-потъващи пясъци. В най-дивото и тъпо безветрие. Самотни! Живяхме с мисълта за крилете си - да ги спасим от сънища. И от миражи! Не знаехме, че слънцето може да убива... Змията пълзи към изтощителната капка на съня. Нося в пазвата си камък от милост към човека. =========================== Автопортрет в бяло Накъдето и да отплавам, след мен ще остава една бяла следа. Ще остава един безкрайно бял хоризонт, зад който една бяла свобода ще отплава в незнайна посока. ===========================