О-о-о-о-о-о!!! НеОНеЛЛЛЛЛ!!!! Караш ме да си спомням нещо много хубаво и малко тъжно!!! Зная от майка ми, че съм можела да чета още някаде от 5-годишна възраст и сигурно е било така, защото споменът ми за първа книжка /по-скоро приказка/, която съм прочела сама е "Красавицата и Звярът". Тогава още не ходех на училище. Майка ми ми беше направила картон в градската библиотека и ми вземаше книжки. Спомням си, че като четох "Хубавка и Чудовището" /такъв беше превода на заглавието /и сигурно съм сричала//, майка ми гладеше някакво пране. И като стигнах до: "Не умирай, мое скъпо Чудовище! Аз те обичам!" и двете плакахме. Книжката беше със страшно красиви илюстрации. Между другото, средните страници, на които беше нарисувана огромна маса в замъка и Хубавка и Чудовището, които вечерят, още седят някъде у нас. Преди време ми се е случвало да се питам дали наистина рисунката е била толкова красива, колкото са я видели детските ми очи. И тогава обръщах шкафовете и я намирах /е, не винаги я намирах/ и наистина - много красиво е нарисувана!!! Гадния ми спромен е от 1-ви клас и "Мечо Пух". Тогава вече сама ходех в библиотеката и сама си избирах книжките. За "Мечо Пух" имах картонче, че съм просрочила и трябва да я върна /направо се бях разплакала/. А книжката беше доста дебеличка, пък и ми беше много трудно да я чета - тогава /доколкото сега си спомням/ не можех да разбера защо Мечо Пух върви по едни следи в снега, които не знае чии са, стига до кащичката на Прасчо /ако не се лъжа/ и вместо да се сети, че това са следите на Прасчо, той започва да си мисли някакви безмислини и неразбираеми за детския ми ум глупости!!! Преди години ми беше попаднала "Мечо Пух" и тогава с доста голям интерес я попрегледах - исках да видя какво така ме беше ядосало и разплакало като бях малка и дали това, всъщност, не е една много хубава детска книжка. Но мнението ми, дори и ако се абстрахирам от неприятните емоции по повод книжката, изживяни от мен като дете, си остава същото! Сега се сещам и още нещо! Бях си взела от библиотеката и една книжка, която се казваше "Чохеното контошче" от която нищо не разбрах - нито какво е "чохено", нито какво е "контошче". Но заглавието здраво ми се е запечатало в ума! Хе-хе!! Още ми е любопитно що за чудо беше тази книжка!!!! Май целия ми живот си е едно непрекъснато връщане към детството ми!!????? Ех, НеОНеЛ!!! Не трябваше да ме питаш!!!! Но, за да ти го върна :))), ще те помоля и ти да разкажеш твоя спомен за първа прочетена книжка!!!!! /Дано не ми се смеете много!!!!/ :)) И още нещо: Мисля, че светът щеше да е по-добър, ако всичси бяхме чели повечко приказки!!!! Поздрави: Дени П.П. По повод "Малкия принц" - като я четох бях 8-ми или 9-ти клас. Бях я взела от училищната библиотека, но много искох да я имам за себе си. За това я преписах - цялата!!! И май това е единствения път /до колкото си спомням/ когато съм върнала в библиотека книга, която толкова много ме е впечатлила!!! И сигурно, това че съм я върнала никак не е случайно!!! /Не мога да го нарека кражба - задържала съм си "Хирошима, моя любов", "Джинджър и Фред", "Полет над кукувиче гнездо", четирите тома на световното кино.... Някак си, така имат още по-голяма стойност за мен!!! Не мога да го обясня! Например, ако ми подарят една кофа откраднати специално за мен рози и една кофа купени специално за мен рози, много по-скъпи за мен ще са откраднатите и ще ме трогнат много повече!/ НеОНеЛ, избягвай да ми задаваш въпроси, че ще се наложи да си променя псевдонима на Дени-Досадата!!! :)))))) :)))))) :)))))