|
|
| Тема |
 Re: Наставка "-ар" - произход [re: vojvodaknyaz@yahoo.c] |
|
| Автор |
christo_tamarin-68881 (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 22.03.16 11:54 |
|
|
|
В отговор на:
попитах дали наставката в индийския също е от латински произход... Не е редно да има такава дискриминация... Нашата наставка да е латинска, а индийската, не , по какво се съди че нашата е латинска? А не е стара славянска наставка?
Някъде вече Ви бях писал, уважаеми княже, че езикът хинди съвсем не е меродавен в такива разсъждения. Дори циганският език е по-меродавен от хинди. А най-меродавен е санскрит, разбира се.
Та на въпросът: ако лингвистите бяха намерили такава наставка в санскрит или в авестийски или в балтийски или в германски (в гръцки няма), можеха да допуснат, че разглежданата славянска наставка е наследена, а не е заемка от латински.
Но реалността е друга - няма. А от друга страна, латинската наставка пасва отлично към славянската. Имайте пред вид, че тя звучи -АР сега, ама само преди хиляда и петстонтин години в звучала -АРИ- (сравнете: на латински нотАРИус, на славянски златАРЬ < златАРИус), затова крайното -Р доскоро е било меко, затова и досега се членува в мекият вариант: златарЯт, овчарЯт, пъдарЯт.
Е, ако намерите наставка -АРИ- в санскрит или в авестийски, случаят може да се преразгледа. Дотогава си остава така: славянската наставка -арь е заемка от латински (романски).
И още един довод: наставката -АРЬ се среща често в южнославянските езици, тези които са били подложени на по-силно влияние откъм романсът. Ами помъчете се да преведете тези думи на руски или на полски: златар => ювелир (?), zlotnik; овчар => пастух, pasterz; пъдар => полский сторож, ??; козар => козопас, ??.
Редактирано от christo_tamarin-68881 на 22.03.16 12:07.
| |
| |
| 
|
|
