|
|
| Тема |
 Re: Етимология [re: vojvodaknyaz@yahoo.c] |
|
| Автор |
christo_tamarin-68881 (ентусиаст) |
|
| Публикувано | 20.01.16 14:26 |
|
|
|
Отговорите и на трите Ви въпроса не излизат извън рамките на славянщината.
В отговор на:
От къде произлиза личното местоимение "аз"?
Произходът е славянски и индоевропейски.
Сродни думи в другите индоевропейски са ego (латински, гръцки), ich (немски), ik (холандски), I (английски), jag (шведски), и т. н.
Да почнем например от латинското ego. Сатемизацията в славянският език променя G във З/Z (освен в славянски, сатемизация става в балтийските, в иранските, в индийските езици, в арменски, т.е. в така наречените сатем-езици, докато в останалите индоевропейски езици, в кентум-езиците, няма сатемизация). Началното Е в латински е дълго, в славянски също ще да е било дълго и закономерно е дало гласната Ят, която в началото на думата закономерно се променя в IA-. Крайната гласна -О се редуцира в Ъ. И тъй, стигаме до "IAЗЪ". Това е истинската форма в старият славянски език: IAЗЪ.
Крайното Ъ впоследствие изпада във всички съвременни славянски езици.
Формата IAЗ се среща в много съвременни славянски диалекти. Например, в "македонскиот литературен jазик, но не само там, още и в словенски.
В повечето съвременни славянски диалекти съгласната З/Z е изпаднала от произношението и местоимението звучи просто "IA".
В повечето стари славянски диалекти гласната А- не се допускала в началото на думата. Ако думата трябвало да започне с А-, добавяли йот преди това А-. Това е обширна тема, която би могла да се озаглави "протези в старославянски". Как да е.
Най-старите славянски писмени паметници са написани на диалект, който не спазвал строго протезирането на А, и допускал думи като АГНЕ (вместо JАГНЕ) и АЗ (вместо JАЗ). От този особен старославянски диалект произлиза съвременният български език.
| |
| |
| 
|
|
