Отговорите и на трите Ви въпроса не излизат извън рамките на славянщината.
В отговор на:
От къде произлиза членуването "-ът", "-та", "-то", "-те"?
В старославянски имало поне пет различни показателни местоимения:
=> ТЪ, ТА, ТО, ..
=> Сь, Сia, СЕ, ..
=> ОНЪ, ОНА, ОНО, ..
=> ОВЪ, ОВА, ОВО, ..
=> и, ia, е, ..
В съвременните славянски езици, както в диалектите, така и в стандартните езици, има следи от всичките тези показателни местоимения.
Европейските езици, в които има членуване, използват за определителните членове стари или съкратени форми на показателните местоимения. Така прави и нашият език. Стандартният български език използва местоименията ТЪ, ТА, ТО, .., но по диалектите се срещат и другите местоимения.
А ако става дума за самата идея за членуването, първият европейски език, който е прихванал тази идея, е бил гръцкият, и другите европейски езици, включително нашият, са я прихванали тази идея пряко или косвено от гръцкият.
|