|
Отговорите и на трите Ви въпроса не излизат извън рамките на славянщината.
В отговор на:
От къде произлиза частицата за бъдеще време "ще"?
В старият славянски език нямало общ начин за образуване на бъдеще време. Или поне сега такъв не ни е известен.
По начинът за образуване на бъдеще време съвременните славянски езици се делят на две групи: руско-полско-чешко-словенска и българо-сърбо-хърватска.
В българо-сърбо-хърватската група бъдеще време се образува по гръцки модел. Същият модел се използва и в английски, например "they will win" (ще победят) буквално значи "те искат да победят". Същото е и в български, и в сръбски, и в гръцки. През 19-ти век още се употребявали и други по-архаични форми, които са нормални в съвременният сърбо-хърватски: "ще да победят", "щат да победят", "щат победи", "победи щат".
"Щат" се пише с А, но там се чува Ъ: щът. Това е форма на старият глагол ХЪТЕ:ТИ, който има значение ИСКАМ. Старото значение на този глагол е загубено само в български, където той е заместен със ИСКАМ. Глаголът ХЪТЕ:ТИ се спряга така:
(Аз) ЩА (щъ), (ти) ЩЕШ, (то, тя, той) ЩЕ, (ние) ЩЕМ, (вие) ЩЕТЕ, (те) ЩАТ (щът).
Във всичките тези форми началното ХЪ- е изпаднало във всички български диалекти.
Точно тези форми и досега се употребяват, но предимно в отрицателни изрази: ЩЕШ-НЕ-ЩЕШ, ЩАТ-НЕ-ЩАТ.
В отговор на:
Не щеме ний богатство,
не щеме ний пари,
най искаме свобода
с човешки правдини.
(freedom along with human rights - that's what we want).
Както писах, през 19-ти век горните форми се употребявали все още за образуване на бъдеще време, но сега се употребява само формата ЩЕ (3 лице, ед.ч.), която се е превърнала в частица.
Обаче, при образуването на "бъдеще време в миналото" все още се употребяват спрягаемите форми (аз ЩЯХ ДА ДОЙДА, ти ЩЕШЕ ДА ДОЙДЕШ, ...), макар че в много диалекти и в този случай се употребява частицата ЩЕ (ЩЕ ДОЙДОХ, ЩЕ ДОЙДЕШЕ, ..).
|
Re: Етимология [re: vojvodaknyaz@yahoo.c]
