Предлагам да ме четете коректно, защото аз говоря за лексикален субстрат, а не за субстрат по принцип. Диференцирам лексикален и звуков субстрат, като и двете са нужни включения. Освен това въпросът ми засягаше цялата индо-европейска езикова група, като съвсем не твърдя, че германските и романските езици са близки, а хипотезата ми (свързана с една тема в клуб История) е че просто е имало инфузия на индоевропейски думи първо при римското, а после при църковното разширение.

Тук може в определени моменти да са били включени романски (цигански) популации, които поради тяхната мобилност, езикова похватност, приказливост, секретивност и извън-системност биха били подходящи за различни задачи на центъра (и центърът да е адаптирал езика си към техния или поначало да са имали сходен език). Това всъщност аз го проследих (като хипотеза) до Делфи и основаването на Рим. Така излизаше, че местните европейци нямат много общо с каквато и да е индо-европейска езикова група или история (също видимо от драстичната разлика в звуковия състав и мелодичност). Търсенията на общ генезис между Индия и Европа ще се окажат неправилни, в случай, че преносът е бил само политически и езиков (на малки секретивно-финансови-политически и мобилни групи).