|
Шт! Как така да си нямаме българска дума с "шт"?!
Сега сериозно. Аз викам да видим етимологията на това име.
Оказва се, че името Ashton произлиза от староанглийските думи aesc (на съвр. англ.: ash(-tree) - ясен) + tun (оградено място, двор, имение, селище и пр.; на съвр. англ.: town). Така образуваното староанглийско име Aeshtun, когато се използва за име на селище, означава "ash(-tree) town", т.е. "градът на ясените", а когато се използва за фамилно, издава произход - "жител на/роден в града на ясените". Впоследствие името започва да се използва и като собствено (и пак впоследствие - за двата пола).
Името Ashton си има разновидности. Някои от тях са Ashtyn, Ashtin, Ash, Ashford и Ashtun. Всички те съдържат в себе си думата "ясен" (ash), което според мен е от съществено значение, т.е. на български Аshton също би трябвало да започва с Аш-.
Вторият ми аргумент в подкрепа на "ш"-то е този, който са посочили и други преди мен - сричките. Във връзка с тях, ето още една разновидност на същото име: Assheton - тук "ш" и "т" са не просто от различни срички, ами и са разделени от едно нямо "е". Този вариант на изписване обаче е адски остарял и днес почти не се среща.
И последният ми аргумент се съдържа в последната вариация на името Аshton: Aston. Тук "ш" изобщо няма, имаме "с". И го пишем Астън ('ас-тън). Аналогично на Астън, като заменим "с" с "ш", би следвало да изписваме Ashton като Аштън ('аш-тън).
Което, разбира се, никак не се връзва с правилата в българския правопис
|
Re: ШТ и Щ при транскрипция [re: gazibara]
