По въпроса - двойственото число е морфологична категория при изменяемите части на речта, която обозначава два предмета/две лица. Например в книжовния арабски език се използва регулярно (тоест, когато се говори за два предмета/две лица, словоформата е винаги за двойствено число). Форми за двойствено число в арабския имат имената (съществителни, прилагателни), местоименията, глаголите, причастията и някои числителни (които си съществуват само в тази форма, например числителното "две"). Интересното е, че в арабския език формите за двойствено число се образуват само суфиксално, като окончанията не се изменят по род, а само по падеж.
В съвременните арабски диалекти при двойственото число се забелязва тенденция към отпадане и замяна с "две" + същ. име в множествено число, освен при двойните части на тялото като ръце, очи и т.н., а при останалите части на речта е отпаднало изцяло.
Доколкото знам, двойственото число е релевантно за старобългарския език, ще се радвам някой да каже нещо повече за ситуацията там :)

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Методи Пачев на 15.09.11 22:46.</EM></FONT></P><P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от Методи Пачев на 15.09.11 22:48.</EM></FONT></P>

Редактирано от Методи Пачев на 15.09.11 22:50.