Русификацията не е налагане на нов току-що измислен език, а империално поведение на една държава спрямо друга. До 1991 СССР е бил една сериозна сила, която Русия е командвала. Нормално е във всяка една от държавите, съставящи Съюза да има останки от руското влияние, включително в езика. Украйна е по-потърпевша, най-малкото поради географската близост с Русия, второ заради отношенията им, трето и т.н. - политика, икономика и др. Руският език обаче не е новоизмислен. Над Украйна се налага един отдавна съществуващ език. Вече това, което се получава - някакви украйнско-руски диалекти, може да се разглежда като "нови езици", но тези нови езици никога няма да напуснат пределите на руския и украинския, така че ще си останат просто диалекти.
Македонците смятат, че имат история и култура, различни от българските, също сигурно смятат още доста неща, но не съм историк, нито политиката ме вълнува, така че няма да задълбавам. Въпросът е, че всяка отделна култура, етническа група, държава (или някое племе) бързо стигат до идеята за собствен език, но не по начина "станах тази сутрин и ми хрумна да създам езика 'харплис', сега измислям думички за човек, маса, стол, котка, храна...", а чрез нецеленасочена (т.е. естествено получаваща се) промяна във вече съществуващ език, като първоначално това ще е диалект. Да, може някоя група хора, ядосана на друга група хора, да промени целенасочено езика си. Но и такава промяна си има причините. Ти питаш "За какъв х*й му е притрябвало на някой..." - ето за какъв. Един народ, бесен на друг народ, или искащ да се отдели от него, решава, че не може да говори езика му и се старае да го промени. Но това не е общия случай, това се получава много по-рядко от естествената промяна и съответно - естествената поява (и смърт) на нови (неутвърдени) езици. Дори широкоразпространените езици се променят постоянно, камо ли някакви новосъздадени, нечувани от почти никой и говорени от има-няма 1000 души.

Редактирано от Sann на 27.03.11 08:51.