Аз като съм роден без благородно потелко, от т.нар. "работническо семейство", нищо, че прадядо ми по майчина линия бил голям земевладелец в габровско. Следователно, не съм длъжен да се държа благородно. Съответно, когато завиждам, си завиждам напълно неблагородно. Ето вчера гледах снимките на една моя съученичка, която е обиколила света и си виках "брях, брях, мадамата колко свят е видяла, пък каква си е повърхностна и превзета. Що тя така, ами не аз". Изводът е, че чуждата кокошка винаги е квачка.

Не знам как завиждат благородените. Ако някой е такъв да сподели. Може и по-различно да е. Знам ли?


----
бял подпис на бяло поле