Браво, готино изказване и напълно споделям изводите... Доколко това може да се припише на езика , който говорим , не знам... Но съм живял 10г от 35 годишното си битие в Зап.Европа и наистина контраста се откроява в пунктовете които си посочил... Според мен това е основно резултат от една многовековна еснафо-селска психика на един с векове поробен народ без дългогодишната традиция на интелигенция, буржоазия и аристокрация (разбира се не влагам нищо обидно тук а просто безпристрастно констатирам)... Нещата са така не само в провинцията , но и в софия смея да добавя....
Освен другото мисля да добавя към наблюденията ти и това, че българина е "сеирджия" и "гавраджия" и обожава да се надсмива безучастно(тоест без да помогне) над нещастието или смехотворната ситуация , в която е попаднал ближния му...

... И още нещо. което ми направи силно впечатление след дългогодишното отсъствие от БГ и родната Ст загора -направи ми впечатление, че хората много обичат да се зазяпват продължително в другите, което за мен след близо десетилетие в Лондон ми се струваше дразнещо в началото.. там (в Лондон) това не е прието и се смята за невъзпитано и ако някой така те загледа очакваш да ти каже поне нещо или да ти кимне за поздрав или нещо от този род, но ако се опитвах да заговоря зяпльовците или да им кимна те се извръщаха сконфузено... Просто споделям едно впечатление на Българин, който го е нямало дълго в Бг , това държание на минувачите по улицата и комшиите в квартала е много по-ясно изразено в родната ми Стара загора отколкото в София например-където хората са доста по-безразлични към ближния си и явно се дължи на големината на населеното място...

...Наистина си прав за недоверието на Българина към оптимистите, за песимизма му и апатичността, проличаващи дори и в равната интонация на говора ни -сравни го само с Френския, Руския и Английския...

Реално погледнато нещастието и проблемите, депресивността , отчаянието от живота ги има навсякъде по света, но като разлика между западняка и Българина мога да посоча различните им реакции към бедите и неудачите в личния и професионалния им живот-ако ЛАнглосаксонецът затъва(останал без работа, жена му му била шута и т.н.), той ще пощурее, ще се терзае, ще изживее драма на самообвинение и изобщо ще се държи като котка в чувал.... докато Българина напротив-той ще изпадне в апатия, безразличие и пораженство, защото за него винаги вината е извън него, преко силите му и е безсмислено да се бори -винаги му е виновна държавата, политиците, родителите му, времето в което се е родил и т.н... и така без да иска българинът де факто изживява кризата и проблема по-леко от западняка...Българинът всъщност по този начин бяга от отговорност, така завинаги си остава едно незряло дете...

... Българинът е и непостоянен, неуспехът и трудностите по пътя бързо го обезсърчават...Ако се замислим това дава отражение дори и във войните, които сме водили-започваме с гръм и трясък Балканската, само и само за няколко месеца да назреят бунтове и нашите да обърнат щикове срещу властта си-шокираща неиздръжливост и нихилизъм пред националният интерес!Това също става и през ПСВ , че и през ВСВ, - прекалено бързо след първоначалното главозамайване и вживяването в ролята "Прусаци на Балканите" се превръщаме в "Гъзолизците" и "нагаждачите на Балканите",- роля която изпълняваме от Борис 3ти, през Живковата ера та до днес -и за капак новината отпреди няколко часа, че Борисов "случайно" бил със същата вратовръзка като Обама при срещата си с него -Леле какво съвпадение!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от KOHAH PA3PУШИTEЛЯ на 24.09.10 23:19.