Наставката -оглу се пише слято, както в Денкоглу.

Наставката -оглу може да се чете -оглу или -оолу, но би трябвало да се пише все -оглу. Например, пише се Наим Сюлеманоглу, може да се чете и така, със звучно г, а може и да се чете с дълго о.

Нито ага, нито бей се пишат с главна буква, понеже са съществителни нарицателни, а не съществителни собствени. С малка буква пишем дори такива титли като цар и султан.

В думата ага буквата г трябва да се пише и звукът г да се чува. Произношението аа не е актуално за българския език и не се вписва в него, дори да е актуално за съвременния турски.

Думата ага точно съответства на нашето бай. Бай Ганю на турски трябва да се преведе Ганю ага. В турски думата ага има основно значение бате, а пък българското бай просто е съкращение от бате.

Нашата фамилна наставка -ов наистина е водила борба със съответни гръцки или сръбски наставки, но едва ли се е противопоставяла на турската наставка -оглу, просто защото двете са били взаимно-заменяеми. На български език хората са се пишели Йорданов, Стоянов, Чобанов, Халилов, Исмаилов, .., а на турски съответно Йорданоглу, Стояноглу, Чобаноглу, Халилоглу, Исмаилоглу, ... Едва след така наречения възродителен процес турците в България се сетиха да се противопоставят на българската наставка -ов.

Редактирано от XpиcтoTaмapин на 27.01.10 10:51.