Малка поправка:

или "оолу", но тогава и "аа"
или "оглу", но тогава и "ага",
но не и "оолу" и "ага"

И двете думи съдържат, наричаното сега "проходно" или "юмушак g" (меко g), което в по-стария турски (в осмаския) се е четяло, но сега (в модерния турски)е загубило фонетична стойност. Затова текстовете от Възраждането са пълни с аги и -оглувци, но стане ли въпрос за съвременно произношение, аа и оолу са задължителни. Вероятно има периоди на преход, в които при едната дума g-то се е четяло, докато при другата вече не, които не е задължително да се застъпват с края на нашето Възраждане, но тъй като това са бавни и неравномерни в зависимост от място и социална група процеси, предлагам, ако се търси нормиране на този въпрос да се използва предложената по-горе схема.