Твърдото е пред: а, о, у, ъ
Мекото е пред: ю, ь, я, е, и


Пред Е и Ю е едно и също Л в книжовния език. Не говоря за селяците от източна България.




Нямаш слух.
Ще ти там един нагледен пример - думата "Лес", изкажи я на български, после я изкажи на руски. Едно и също "л" ли чуваш, езикът ти по един и същи начин ли се извива? Ами не .... на руски се чува Льес (това е мекото "л", почти същото като "л" в люляк и лято, както и "л" пред "е" и "и" в повечето източнобългарски диалекти - "Льенче, Льефскьи, Льекар"), на литературен български е друго "л", различно от "л" в ЛюЛяк, Лято, но също така различно и от обикновеното твърдо "л" в Лопата, Луна, Лъки, Лада

- Обикновеното твърдо "л" в лит. български е в позиции пред гласна, "ъ", както и когато е пред съгласни или в края на думата, също и в повечето случаи пред гласни "о", "у" и "а" - лъжа, калта, кал, локомотив, луна, ласка. Никога не се среща пред гласни "е" и "и"

- Мекото "л" се среща понякога пред гласни "о", "у" и "а" - Кольо, льульак (люляк), льато (лято)

- Третият вид "л" (както искаш го наричай, но е съвсем различно от "л" -то в люляк) се среща само и винаги пред звучни "е" и "и" - лес, лисица.

Veritas odium parit