вече години наред се мъча и все не успявам да трансформирам този разказ в книжовна форма...


------------------------

Бай Гъцо Мърдавицата и въргозуняка*

Родна реч омайна,сладка

По образци на селски белетристи**



Бай Гъцо Мърдавицата излезе на сундурмата на новата си двуетажна къща, прозина се до разгъчване (затуй му викаха и Гъцо), па ръшна с нога бозалявото келявo псе на име Мърльо. Псето се кътландиса, бафна 2-3 пъти сънливо по стопанина си, пребаца с подгъзурен куйрук разлятата си помия по двора па се шмугна у дребака между кочината и мръсовинята

- Къде пак бря? - кукна от горната одая стрина Пъца,вдовицата дето шъташе на бай Гъца и по някой път му подслаждаше и животеца.

- Млък ма навро!-гъгна връз нея бай Гъцо и без да й обръща повече внимание се затътряви към обора да навиди болното от краста турмаче.

…Удари го гъста фанара от биволски пръждавици, смесена с воня на уруглица и пикня. Бай Гъцо се спря, швиркна с уста и краставото турмаче, избреца радостно, а скюсканата от болестта чутура на хайванчето се завря в гърделя на бай Гъцо и почна да му се лади като малко сополанче.

- Пъш де! - взе да жъмка главата на турмачето бай Гъцо.

….Докато турмачето и човекът се лабацаха един друг,откъм темнявата пърлица на обора изведнъж се счу тупурдия,после оттам изскочи като бесният,страшен църен дзвер и се хвишна право на гърба на бай Гъца.

-Леле, въргозуняк извреца бай Гъцо и и се юрна към манаря,но дзверът го ръмкаше по гъзиняка и озгор.Сърцето на бай Гъцо прекина,прекина иднаж-дваж, па се бишна нагор, заседна в гръцмуля и ни насам, ни натам.

И кой знаеше как щеше да да завърши тая дунанма, ако бай Гъцо не беше щрегар човек и даянеше на ръмкане.Докато дзверът крежаваше с нокти връз него, той изведнъж си спомни, че е атеист и като такъв не бива да верва в разни светии, гяволи и въргозуняци. Тази мисъл му дадекриле, той се сбабуни на две,запрошна дзвера от гърба си, обърна се и видя, че той наистина не е въргозуняк, а църната мачка на комшията чичо Дърмо Крижавия, която се беше омърляла прездене и си бе намерила котило в темнявата пърлица.

- Да ти и … намерата, гадина неприклопена! - изглафа през зъби бай Гъцо, па като фана за дръжляка една гьостерица, па като зачепрасти, ни въргозуняк остана, ни турмак, ни обор…

Така атеистът бай Гъцо Мърдавицата се пребори със суеверието.

Петър Незнакомов

*въргозуняк - караконджул


** или как не трябва да се прекалява