За един западняк източните говори звучат много по-хомогенно, отколкото са. Допускам, че той лесно би могъл да чуе пълна редуцкия там където по-привикнало ухо би чуло непълна.

Ако си спомням конкретната ситуация Аватар обясняваше нещо за русенския говор. Не ми се търси, но ако е така, мисля, че е прав - в Русе говорът е леко по-редуциран отколкото по-наюг. И ако за това не съм уверен, то си спомням добре, че руснакът сам стигна до извода, че има подобие между редуцията и се чудеше за механизма й, т.е. никой не му беше казал, че положението е същото.

Ха, тръгнах да търся по нета и намерих това:
Запознайте се г-н Ст. Стойковия труд

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

6. Р е д у к ц и я н а н е у д а р е н и т е г л а с н и

Както вече се изтъкна, в българския език има разлика в изговора на ударените и неударените широки гласни, като неударените широки гласни a, e, о, се приближават към съответните тесни гласни ъ, и, y или преминават напълно в тях. По отношение на редукцията българските диалекти се разпределят на 4 групи:

1. Говори без редукция (зеле'но, да'рове, башта') — западните говори и източните говори около ятовата граница.

2. Говори с полуредукция (зе.ле'нọ, да'ро.ве., ба.шта' ) — рупските говори.

3. Говори с частична пълна редукция, т. е. редукция, която не обхваща всички гласни, a само някои от тях, обикновено o и a (зеле'ну, да'руве, бъшта' ) — някои родопски и тракийски говори.

4. Говори с пълна редукция (зиле'ну, дъруве', бъшта' ) — балканските говори.

Гласната е в повечето случаи се редуцира в и, но в някои говори край сонорна съгласна р, л, м, н тя се редуцира в ’ъ: пе'п’ъл, ко'р’ън, до'в’ър, зи'м’ъ, гн’ъздо' и пр.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

от C. Van Vechten